Мери Кларк - Сърце назаем

— Добре. Лека нощ, госпожо Уолъс.

Емили продължи да стиска минута-две слушалката, преди да затвори. Странно, защо се чувствам така близка с тези двама души, зачуди се тя сякаш ги познавам. А и харесах Алис от първия миг.

А Грег Олдрич? Колко пъти се борех със себе си, защото не исках да погледна истината в очите? Вероятно Алис е права: от самото начало знаех със сърцето си, че е невинен.

Взетото ми назаем сърце го знаеше, помисли си тя.

Погледна номера на Тим. Вероятно е в леглото и ще се разсърди, ако го събудя. Но пък не мога да чакам.

Пое дълбоко дъх и набра номера.

Тим Монихан отговори след първото позвъняване. Емили дочу гласове и предположи, че телевизорът е включен. Е, поне не спеше. Когато тя се представи, той очевидно се изненада.

Емили пристъпи направо към въпроса.

— Тим, съзнавам колко късно звъня, но е изключително важно. Току-що разбрах, че си се отбил в гримьорната на Натали след последното представление на „Трамвай Желание“. Как така не го спомена на вечерята миналата седмица? Говорихме за процеса.

— Емили, ако трябва да съм откровен, Тед изрично помоли да не говорим за процеса, нито да споменаваме разни подробности: че сме били на последното й представление, че после сме се отбили в гримьорната да я поздравим. Тед съзнаваше колко си уморена. Искаше да прекараш приятна вечер, да се разтовариш. Ако си спомняш, говорихме за Натали, но най-общо.

Емили не вярваше на ушите си.

— Да не искаш да кажеш, че Тед Уесли е бил на последното представление на „Трамвай Желание“, а после се е отбил в гримьорната на Натали?

— Да. Той, Нанси, аз, Барбара и още неколцина приятели се отбихме при нея. — Тонът на Тим Монихан се промени: — Емили, случило ли се е нещо?

Да, определено, помисли си тя.

— Тим, познаваш ли братовчеда на Тед — Били Трайън?

— Естествено. Всички познават Били.

— Той беше ли с вас в гримьорната на Натали?

— Не. Нанси никак не го обича. Знаеш колко е високомерна.

— Тим, а случайно да знаеш дали Били е имал прякор Джес?

Усещаше, че Тим се усмихва, докато отговаря.

— Не Били, а Тед. Името му е Едуард Скот Джесъп Уесли. Никога не е използвал името Джесъп в професионалния си живот, но преди двайсетина години от време на време получаваше малка роля в моя сериал. За сцената използваше името Джес Уилсън.

— По това време ли е имал проблеми с Нанси? — попита Емили.

— Да. Дори се бяха разделили за няколко месеца. Беше доста разстроен от това.

Не се и съмнявам, помисли си Емили. Но не му е попречило да се вижда с Джами. Обещал й е да се разведе, а когато нещата са се проточили, тя е заплашила, че ще отиде при съпругата му.

Но със сигурност не той я е убил. Били е свършил мръсната работа. Обзалагам се, че в онази нощ, след последното представление, Натали е разпознала Тед. В това няма никакво съмнение. Той го е разбрал, а тя е разбрала, че той е разбрал. Затова е била толкова изплашена.

А и той доста прилича на онзи от оригиналната скица, помисли си Емили. Тед и Били имат семейна прилика. Майките им са сестри. Просто не се сетих за него, когато видях скицата.

Затвори телефона. Мъчеше се да асимилира ужасните разкрития. Човекът, който щеше да стане главен прокурор на Съединените щати, бе отговорен за бруталните убийства на две жени през последните двайсет години.

Чу как алармата в близката къща се включи. В следващия миг някой започна да тропа по вратата й. Сигурно е дежурният полицай, помисли си тя. Ще ми каже, че ще провери къде се е включила алармата и веднага ще се върне. Хукна да отвори входната врата. Били Трайън нахлу, бутна я на пода и затръшна вратата.

— Емили, наистина не си толкова умна, колкото си въобразяваш — изсъска той, докато тя го гледаше ужасена.

Сигурен, че Емили ще пусне Бес навън, и неспособен да чака повече, Зак отиде до вратата на задната веранда. Чу наблизо да се включва аларма, а после замириса на дим. Видя, че къщата на ъгъла гори. Кварталът скоро щеше да гъмжи от ченгета и пожарникари.

Отвътре се чуваше френетичният лай на Бес. Нямаше много време. Полицаят отвън хукна към пожара. Зак изтича към прозореца на мазето. Знаеше, че той води към къта с инструменти. Разби го с крак и бързо набута навътре парчетата стъкло. Провря се и скочи на пода.

Усети кръв по ръцете и лицето си, но не му пукаше. Беше стигнал края на пътя. Опипвайки в тъмнината, потърси чука — знаеше къде точно виси, — грабна го и хукна нагоре по стълбите. Отначало планираше да я удуши бавно, да усети как се гърчи в ръцете му, да я слуша как го умолява.