Мери Кларк: Сърце назаем

— Това исках да чуя, Джак. Благодаря. Можеш да си вървиш — отсече Уесли.

Вратата се затвори след Джак, а Уесли погледна Емили.

— Очевидно Били не е помагал на Истън да съчини показанията си. Не се е нуждаел от помощ — казал е истината за случилото се между него и Олдрич. А сега той е мъртъв, защото ти не прецени правилно страха му да се върне в затвора, след като ни е сътрудничил. Да не говорим, че Олдрич е пуснат под гаранция, и нашият случай е разбит на пух и прах. Защо не пледира за условна присъда? Така всичко това щеше да се избегне.

— Защото е рецидивист и щеше да продължи да ограбва домовете на хората — отвърна Емили твърдо. Изправи рамене и продължи: — Има и още нещо, което определено не искаш да обмислиш. Съдебните заседатели чуха, че ще лежи четири години. Ако по-късно бях пледирала за условна присъда, Мур щеше да внесе възражение и да поиска процесът да се поднови. Щеше да настоява, че съм се договорила с Джими за условна присъда, без да съобщя това на съдебните заседатели, за да го имат предвид, докато преценяват показанията му. Щеше да изтъкне още, че Истън е бил готов да каже всичко, ако е знаел, че ще бъде пуснат на свобода. Съдията непременно щеше да се вслуша в доводите му.

— Трябвало е да помислиш за това, докато си преговаряла с него преди процеса — сряза я Уесли. — Знаеше, че е непредвидим и може да се обърне срещу теб. Защо не му обеща условна присъда от самото начало? Неговите показания доста ни помогнаха. Сега компетентността на службата ни ще бъде не само поставена под въпрос, но и направо оплюта. Пресата ще ни разкъса.

Когато идваше на тази среща, Емили нямаше представа дали ще използва двете скици, но ги взе. Сега ги извади и ги постави пред Уесли.

— Може ли следовател Трайън да даде задоволително обяснение за това? Вчера открих в нюйоркското досие за убийството на Джами Ивънс тази скица. Различна е от онази, която той донесе в нашата служба. Датата е онази, но само това съвпада. — Макар Уесли и Трайън да я гледаха изпепеляващо, Емили продължи: — Очаквам Били да твърди, че е станало объркване. Но детективът в прокуратурата на Манхатън, който ми даде папката, е категоричен: имало е само една скица. Заявявам, че Били съвсем съзнателно е извадил истинската скица от делото. — Емили направи пауза, защото се колебаеше дали да продължи. Пое дълбоко дъх. — Искам също така да обърна внимание, че оригиналната скица доста прилича на Били Трайън и това навярно обяснява защо така отчаяно не е искал тя да попадне при нас.

Тед Уесли взе скиците и внимателно ги разгледа.

— Емили, отправените от теб обвинения са не само сериозни, но цинични и истерични. Правилно ли разбирам, че Натали Рейнс никога не се е срещала с този човек и скицата е рисувана по описание на снимка, която тя е зърнала веднъж?

— Не очаквах да ми отговориш друго — заяви Емили предизвикателно. — Моето мнение е, че човекът на тази скица прилича поразително на Били. Той я е подменил, за да укрие нещо много важно. Няма да спра, докато не разбера какво е то.

— Престани! — извика Уесли. — Писна ми да хулиш най-добрия ми следовател! Писна ми от опитите да провалиш делото „Олдрич“. Не ти ли хрумна вероятността детективът в Ню Йорк да греши? Нареждам ти да оставиш документацията в кабинета ми и никога повече да не се докосваш до нея. Върви си вкъщи и стой там, докато реша какви санкции ще ти наложа. Забранявам ти да говориш с журналисти. Обажданията да се прехвърлят директно в моя кабинет. — Уесли се изправи: — Сега си върви!

Емили се изненада, че направо не я уволни.

— Тръгвам си, Тед, но ще добавя само още нещо: поразпитай дали следовател Трайън не е използвал прякора Джес. Помисли дали и ти не си го чувал. Все пак ти е братовчед.

Известно време двамата останаха вторачени един в друг, без да разменят дума. После, пренебрегвайки напълно Били Трайън, Емили напусна кабинета на Тед.

Зак реши да изчака късния следобед, за да хване автобус за Ню Йорк. Знаеше, че автогарата гъмжи от полицаи под прикритие, които търсеха в тълпите известни престъпници. Най-добре да пристигне там в часа пик.

Обядва в мизерния ресторант на мотела. Приключваше, когато влязоха шестима мъже. От шумния и оживен разговор подразбра, че се събират, за да отидат на обявената за пет часа сватба наблизо. Вероятно всички са отседнали тук, помисли си той. Добре, че се махам. Беше убеден, че двама го наблюдават, докато плаща и излиза от помещението.

Отвън видя колите — бяха паркирани от двете страни на вана. Още една грижа. Не бе изключено някой да се сети, че е виждал автомобила. Сигурно вече го издирваха.