Мери Кларк - Сърце назаем

Зак беше с кожено яке, кафяви панталони и шапка. Вероятно така щяха да го опишат на полицията.

Напускайки мотела, той носеше в малък сак парите си, фалшивите документи за самоличност, мобилните телефони с предплатени разговори, джинси, суитчър с качулка, кецове и сива перука.

Пристигна на автогарата в шест и петнайсет. Както предполагаше, там гъмжеше от хора. Отиде в мъжката тоалетна и в една от кабинките се преоблече. После се отправи към автобуса за Глен Рок. Пристигна в седем и половина. Пристегна качулката на главата си. Сивата перука лепнеше по лицето му от дъжда, но пък по улиците нямаше много хора. Чудесно.

Емили, Емили, готова или не, аз идвам.

Трябва да поспя малко, помисли си Емили. Чувствам се напълно изтощена. Едва дишам. Прибързах с Били. Не разполагам с никакви доказателства. Дори и според Джак водя лична война с него.

Сега, след като Джими Истън е убит, Тед ще трябва да отговаря на много въпроси на медиите и най-вече как сме реагирали на заплахите, които Джими ни отправи в съда. Нужен му е обединен фронт, когато застане пред камерите, но определено няма да ме иска наоколо.

Стои и въпросът за репутацията на Джак. Може да е пропуснал повече от първата среща с Истън, отколкото признава, затова да го е страх да се обади. Разбирам опасенията му. Били е прекият му шеф, а прокурорът е неговият работодател.

Пристигна вкъщи ключарят се канеше да си върви.

— С новите ключалки и този ваш питбул, ще бъдете в безопасност — усмихна се той. — Но не забравяйте, че никоя ключалка не върши работа, ако не е добре заключена. И активирайте алармената система. Приятно ми беше да се запознаем. Всичко най-добро.

— Благодаря за ключалките и че се отзовахте така бързо.

„И благодаря, че си тръгвате“, добави наум тя. Почувства се гузна за последното, защото човекът просто се държеше любезно.

Беше пет и петнайсет. Докато ключарят тръгваше, техниците за алармената система се появиха от мазето.

— Всичко е нагласено засега — увери я по-възрастният. — Утре ще инсталираме камерите. Ако дойдете в кухнята, ще ви покажа как се включва и изключва. Може да блокирате отделни зони, ако искате да отворите прозорец.

Докато го следваше в кухнята, очите на Емили почти се затваряха. Изслуша го, опитвайки се да схване разликата между тази система и старата. Те си тръгнаха с обещанието да дойдат пак на другия ден, а тя пусна Бес да потича малко навън. После заключи задната врата и провери телефонния секретар. С разочарование откри, че Алис Миле не я е търсила.

Пак се опита да се свърже с нея в дома й и в апартамента на Олдрич.

— Алис, много ще съм ти благодарна, ако ми звъннеш. Сигурно не искаш да разговаряш с мен и те разбирам. Добре е да знаеш, че прокурорът ме отстрани от случая и очаквам да ме уволни. — Съзнаваше, че гласът й трепери, но продължи: — Сигурна съм, че ще открием убиеца, ако знаем защо Натали е била изплашена.

Емили отиде във всекидневната, седна в любимия си фотьойл и метна завивка върху коленете си. Едва ли ще остана будна, мислеше си тя, но искам да гледам „Съдилища“. Нагласи будилника за девет, затвори очи и мигом заспа.

Не я събуди будилникът, а настойчивото звънене на мобилния й телефон. Тя вдигна и промърмори дрезгаво:

— Ало?

— Емили, добре ли си? Звънях ти три пъти през последния половин час. Започнах да се притеснявам. На последното съобщение звучиш доста разстроена.

Обаждаше се Алис Милс.

От искрената загриженост в тона й очите на Емили се навлажниха.

— Добре съм, Алис. С риск да ти прозвучи налудничаво — впрочем и прокурорът ме смята за смахната, — мисля, че знам кой е убил Джами Ивънс и вероятно Натали. — Чу как Алис ахна и продължи: — Трябва да има някой от театъра — колежка, гримьорка или гардеробиерка, — който е чул или видял нещо онази нощ. Не ти ли се струва необичайно тя да хукне така внезапно за Кейп Код?

— Натали беше стресирана от предстоящия развод, а търсенето на нов импресарио я натоварваше, но не ми се струваше изплашена — отвърна Алис Милс. — Емили, не само заради нея трябва да бъде открит този убиец. Важно е за Грег и Кати. Гледа ли „Съдилища“ тази вечер?

— Възнамерявах, но съм заспала.

— С Грег и Кати бяхме сред гостите. Грег разказа колко е ужасно да живееш с мисълта, че си заподозрян в очите на полицията. Същевременно, разбира се, е на седмото небе, че не е в затвора. Кати се връща на училище утре, а аз се прибирам у дома.

— В чудесното си апартаментче, на няколко преки от Линкълн Сентър — допълни Емили.