Мери Кларк - Сърце назаем

— И ще са прави — обади се Емили. — Мнозина обвиняеми сътрудничат, за да получат по-кратки присъди, но не ги убиват. Джак, убедена съм, че в тази работа е замесен Били Трайън.

— За Бога, Емили, внимавай. Не бива да правиш такива изявления! — шокиран и разтревожен отвърна Джак.

— Добре, смятай, че не съм го казала. Но не можеш да ми забраниш да го мисля. Дръж ме в течение за всичко, което научиш. Сигурно е редно да отида в кабинета си, но няма да го направя. Ще свърша много повече работа тук. Довиждане.

Емили затвори, а после набра 411. Знаеше, че номерът на Алис е в телефонния указател на Манхатън, но беше по-лесно да звънне на „Справки“, отколкото да слезе долу и да го извади от папката. Докато набираше, си мислеше: „Чакай малко! Помня го! 212-555-4237!“ Мислено се похвали за паметта си и реши, че този път надмина дори себе си. От друга страна, ако се окажеше, че е сбъркала номера?

Телефонът иззвъня три пъти и се включи телефонен секретар. „Тук е Алис Милс. Ще ме откриете на 212-555-8456“. Вероятно е при Кати в апартамента на Олдрич, помисли си Емили.

Сети се за деня, когато Алис Милс дойде в кабинета й беше съкрушена, но овладяна. Прегърнах я през раменете, преди да си тръгне, спомни си тя.

Толкова много исках да й помогна, да я успокоя.

Даде си сметка каква ирония е да се обажда в апартамент на обвиняем, когото току-що е изправила пред съда и чието дело е още отворено. В това време механичен глас съобщи, че вкъщи няма никого.

— Алис, обажда се Емили. Искам да говоря с теб. Грег, твърдеше, че Натали му се е сторила много изплашена. Ти никога не си го споменавала, вероятно защото не смяташ така. Току-що се запитах защо след последното представление е отишла веднага в Кейп Код. Разполагам с показанията на хората, с които е работила, но смятам отново да се насоча в тази посока. Надявам се да открием важни неща.

Всъщност по заобиколен начин й съобщи възможността Били Трайън да е имал гадже актриса от „Трамвай Желание“ и случайно да се е сблъскал с Натали при последното представление. Ами ако го е разпознала, макар и след толкова много време?

Мобилният й телефон звънна. С изключително нервен тон секретарката на Тед Уесли й съобщи:

— Емили, прокурорът те иска в кабинета си веднага. И да донесеш всички папки, които си взела от службата.

Четирийсет и пет минути по-късно Емили, Били Трайън и Джак Розен седяха в кабинета на Тед Уесли. Пребледнял от бяс, той ги гледаше с открито презрение.

— Трябва да ви кажа, че никога не съм виждал по-мърлява, дезорганизирана, небрежна и безсмислена поредица от събития, от тази, която вие тримата сътворихте. Били, помагал ли си по някакъв начин на Джими Истън да измисли историята, която така убедително поднесе от свидетелската скамейка?

— Не, Тед, не съм — отвърна кротко Били. — Но чакай. За да съм точен, признавам, че когато Истън ми разказа как писал на Олдрич, че не може да изпълни уговорката им, но няма да върне петте хиляди, подметнах нещо в смисъл да гледа на тях като на невъзвръщаем аванс. Той се засмя, а после повтори фразата в съда.

— Не за това говоря! — скастри го Уесли. — Питам те дали е негова цялата история, която разказа. Той ли съобщи всички подробности?

— Напълно — увери го Били. — Тед, премисли фактите, нищо че Емили си затваря очите пред тях. Когато хванали Истън след обира, той съобщил на местните полицаи, че разполага с информация по случая „Олдрич“. Звъннаха тук и аз веднага отидох. Всичко, което разказа, се потвърди. Срещнал се е с Олдрич в бар, той му е звънял на мобилния, описа и апартамента. Знаеше дори за скърцащото чекмедже.

— Точно така, знаел е за скърцащото чекмедже — повтори Емили. — А сега господин Гарсия се появи и заяви, че е правил доставка с Истън в апартамента на Олдрич и в даден момент Истън е останал сам във всекидневната. Може да се е опитвал да открадне нещо, отворил е чекмеджето и е чул, че скърца. А какво ще кажеш за писмото, което току-що спомена? — продължи тя. — Твоя идея ли беше? Придаваше по-благонадежден вид на Джими, а и правеше показанията му по-правдоподобни.

Преди Били да успее да отговори, Уесли попита Джак Розен:

— И ти си отишъл, когато Истън е бил арестуван. Какво ще добавиш?

— Сър, почти през цялото време на първия разпит бях в полицейския участък в Олд Тапън — отвърна Джак. — Били не го е насочвал. — Погледна Емили и продължи: — Ще говоря направо. Вие с Били никога не сте се спогаждали, но наистина мисля, че си несправедлива към него сега.