Мери Кларк - Сърце назаем

— Сцената, офиса — разбираш какво имам предвид — отвърна Бел безцеремонно. — А и Кати е толкова хубаво момиче. Обичам да гледам кадрите с нея, които Майкъл показва в предаването.

Бел има навика да говори за хората, сякаш са й близки приятели, помисли си Сал.

Понякога, когато му разказваше нещо, минаваха няколко минути, преди да осъзнае, че не говори за някой техен познат. Майкъл Гордън, водещият на „Съдилища“, винаги беше „Майкъл“. Натали Рейнс винаги беше „Натали“. И, разбира се, обвиненият в убийство тя наричаше гальовно „Грег“.

В десет без двайсет Бел още продължаваше с коментара си: колко добре било, че Сузи, икономката на съседката на Натали, била толкова любопитна и влязла в къщата, където заварила бедната жена да умира на пода в кухнята.

— Не знам дали би ми стигнала смелостта да вляза там, ако бях на нейно място — обяви Бел.

„О, стига“, помисли си Сал. За Бел затворена врата бе откровена покана да надникне какво става зад нея.

— Сигурен съм, че ще помогнеш при случай — надигна се той уморено. — Е, аз се оттеглям. Утре рано сутринта имам заявка в Стейтън Айланд. Някакви хора ще се местят в Пърл Ривър.

Когато си легна след петнайсетина минути, името на Джими Истън отново изплува в съзнанието му.

Ето защо ми се стори познат, сети се той. Преди две години работеше при нас от време на време.

Не можеше много да се разчита на него.

Не се задържа дълго.

В събота сутринта Зак, както обикновено, наблюдаваше иззад щорите как Емили закусва. Вече беше осем и половина. Тя поспа два часа повече от обичайното, помисли си той. Вчера излезе в шест и половина сутринта. Днес си позволи втора чаша кафе, докато четеше вестника. Бес седеше в скута й. Той ненавиждаше това куче. Завиждаше му заради близостта му с Емили.

После тя се качи горе да се облече и той изпита познатото разочарование, защото не можеше да я види или чуе. Остана до прозореца още двадесетина минути и я проследи с поглед как влиза в колата. За този топъл октомврийски ден тя бе облякла джинси и пуловер — не се обличаше официално, когато отиваше в службата през уикенда. А той не се съмняваше, че и днес ще работи по делото.

Зак си състави план за деня до връщането на Емили. Първите листа вече капеха. Той цяла сутрин ги събира с гребло, а после ги сложи в големи найлонови чували, за да ги приберат боклукчиите.

Не очакваше Емили да се върне преди късния следобед. След като обядва, отиде с колата до местния озеленителен център и взе няколко есенни растения. Особено харесваше жълтите хризантеми. Реши да засади такива край алеята до предната веранда, макар че нямаше да остане достатъчно дълго, за да им се порадва.

Докато подреждаше цветята в количката, изпита непреодолимо желание да купи такива и за Емили. И пред нейната къща щяха да стоят добре. Толкова много работи рядко има време за себе си, а още по-малко за двора, помисли си той. Но знаеше, че тя няма да изтълкува правилно такава любезност…

Е, всъщност няма значение, реши той, докато плащаше на касиерката. И Емили няма да е достатъчно дълго наоколо, за да им се наслаждава! Продължаваше да се ядосва на глупостта си преди няколко седмици, когато седна на остъклената й веранда и тя го завари вечерта. Това разруши зараждащото се приятелство между тях и сега тя всячески го избягваше.

Беше доволен, че когато претърси къщата й последния път, взе една елегантна нощница от най-долното чекмедже на скрина. Емили едва ли щеше да усети липсата й. Имаше най-малко осем в чекмеджето, а от онова, което видя в кошчето й за пране, съдеше, че предпочита да спи с дълга тениска.

Докато пътуваше към дома си, той прецени обстановката: всъщност през двете седмици, откакто стана ясно, че Емили го е изхвърлила, той започна приготовленията си да се махне от Ню Джърси.

Щеше да го направи веднага след като я убие.

Плащаше наема за къщата месец за месец. Уведоми собствениците, че ще се изнесе на първи ноември. Предупреди и в работата, че ще напусне в края на октомври. Разпространи версията за сериозните здравословни проблеми на възрастната му майка, която живее във Флорида. Просто се налагаше да отиде при нея.

Зак кроеше планове да изчезне веднага щом Емили умре, но преди да намерят трупа й. Ченгетата несъмнено щяха разпитват всичките й съседи, а някои го бяха виждали да разхожда кучето й. Възможно бе Емили да е коментирала пред близки приятели, че намира човека, който живее в съседство, за странен и се чувства неловко в негово присъствие. В такъв случай те веднага щяха да съобщят това на полицията.