Мери Кларк - Сърце назаем

„Значи още трима“, помисли си Емили. Опасяваше се да не би семейство Уесли да е поканило сам мъж като евентуален компаньон за вечеря. Марк все още ужасно й липсваше и това не само би я разстроило, но и щеше да се почувства наранена. Дано един ден съм отново готова, помисли си тя. Постара се да прикрие усмивката си. Дори да бе готова, онези, които са й предлагали досега, не струваха почти нищо.

С облекчение видя във всекидневната мъж и жена на около петдесет години. Седяха на дивана до камината. Друга жена, към шейсетгодишна, седеше на фотьойл до тях. Разпозна мъжа — Тимоти Монихан — актьор в един безкраен сериал. Играеше ролята на главен хирург.

Тед представи на Емили него и съпругата му Барбара.

Емили поздрави дамата и се усмихна на Монихан:

— „Докторе“ ли да ви наричам?

— Не съм дежурен, затова може и Тим.

— Същото важи и за мен. Не ме наричайте „прокуроре“.

Тед посочи по-възрастната гостенка.

— Емили, това е друга скъпа приятелка. Марион Роудс. Тя е истински лекар. Психиатър.

След малко Емили вече седеше сред тях и пиеше вино. Усети, че започва да се отпуска. Толкова е цивилизовано, помисли си тя. Наистина съществува и друг живот извън случая „Олдрич“, макар и само за една вечер.

Влязоха в трапезарията. Щом видя подредената маса, Емили се сети за супата в чаша или сандвича на бюрото си по обяд, или за готовата храна, която купуваше за вкъщи — това ядеше напоследък.

Вечерята беше изключително вкусна, а разговорите — приятни и непринудени. Тим Монихан се оказа сладкодумен разказвач и споделяше случки иззад кулисите на сериала. Докато го слушаше и се смееше, Емили отбеляза, че това е дори по-интересно, отколкото да се четат клюкарските колонки. Попита как са се запознали с Тед.

— Бяхме съквартиранти в колежа „Карнеги Мелън“ — обясни Уесли. — Тим учеше актьорско майсторство и ако искаш вярвай, и аз участвах в няколко пиеси. Родителите ми нямаше да ми позволят да стана актьор, защото смятаха, че ще умра от глад. Самият аз се бях настроил да уча право, но съм убеден, че изявите ми на сцената тогава ми помогнаха да се представям добре в съдебната зала първо като адвокат, а после като прокурор.

— Емили, Тед и Нанси ни предупредиха, че днес ти е нещо като свободен ден — няма да мислиш за процеса — вметна Монихан. — Но искам да ти призная, че с Барбара следим „Съдилища“. От кадрите, които съм виждал с теб в съдебната зала, съдя, че щеше да си доста успешна актриса. Имаш страхотно присъствие и се владееш, а и начинът, по който задаваш въпросите, и реакциите ти към отговорите въздействат върху зрителите. Ще ти дам един пример. Изпепеляващите ти погледи към Грег Олдрич по време на показанията на Истън бяха страшно красноречиви.

— Не знам дали Тед няма да ме скастри, че отварям дума — обади се Барбара Монихан донякъде предпазливо, — но изявлението на Майкъл Гордън, че смята Грег Олдрич за невинен, едва ли те е направило щастлива.

Емили долови с какъв огромен интерес Марион Роудс, психиатърката, очаква отговора й. И макар това да бе светско събиране, нейният шеф, областният прокурор, също чакаше думите й с повишено внимание.

Тя ги подбра много внимателно.

— Нямаше да съм прокурор по това дело, ако не вярвах, че Грег Олдрич е убил съпругата си. Трагедията за него, за дъщеря му и за майката на Натали Рейнс е, че вероятно наистина много е обичал жена си. Но през годините доктор Роудс несъмнено многократно се е сблъсквала с почтени в много отношения хора, извършвали ужасни неща от ревност или тласкани от дълбока тъга.

Марион Роудс кимна в знак на съгласие.

— Абсолютно си права, Емили. От всичко чуто и прочетено смятам, че Натали Рейнс още е обичала съпруга си. Ако се бяха обърнали към брачен консултант и наистина бяха споделили проблемите от честите раздели, нещата определено щяха да се развият по друг начин.

Тед Уесли погледна съпругата си и с изненадваща прямота обяви:

— Благодарение на Марион това даде отличен резултат при нас. Получихме необходимата ни помощ, когато имахме затруднения преди години. Ако се бяхме разделили тогава, вижте от какво щяхме да се лишим. Момчетата ни нямаше да се родят, нямаше да сме на път да се преместим във Вашингтон. След консултациите Марион стана една от най-близките ни приятелки.

— Понякога хората преживяват емоционална травма или конфликт във важни взаимоотношения. Тогава не е зле да се обърнат към добър терапевт — вметна Роудс тихо. — Разбира се, не всички проблеми могат да бъдат решени и не всички бракове могат да бъдат спасени. Но има и доста щастливи развръзки.