Мери Кларк - Сърце назаем

Замисли се как Шарлот, третата му съпруга, го изхвърли от собствената му къща. После разказала на новото си гадже колко бил особен, колко се страхувала от него. Правилно се страхуваше от мен, скъпа, помисли си той развеселен. Съжалявам само, че не се погрижих и за бившия си приятел, който ти стана гадже.

Купи двайсет и шест храста хризантеми. Достави му истинско удоволствие да ги засади. Точно както очакваше, Емили се прибра в пет. Махна му на слизане от колата, но побърза да си влезе.

Забеляза колко уморена и напрегната изглежда. По негова преценка тя не смяташе да излиза повече щеше да вечеря вкъщи. Поне той се надяваше да постъпи така. Но в шест и двайсет я чу да пали колата. Застана до прозореца точно навреме, за да види как се изнизва на заден ход от алеята. Зърна копринената блуза, перлите и големите обици, които си беше сложила.

„Много се е издокарала“, помисли си той горчиво. „Вероятно ще се срещне с приятели за вечеря.“ Усети как гневът му нараства. „Не разрешавам друг да присъства в живота й! Никой!“

Разстрои се дълбоко. Щеше да му отнеме само минута да изреже стъкло и да я чака в къщата й, когато се върне. Алармената й система не представляваше проблем. Беше евтина и елементарна. Щеше да я обезвреди отвътре.

„Не още, възпря се той. Не си готов. Трябва да си набавиш друга кола и да наемеш жилище в Северна Каролина.“

Много хора се пренасяха да живеят там и с нова идентичност несъмнено щеше да се впише лесно.

Твърдо решен да не мисли какво прави Емили, отиде в кухнята, извади замразения хамбургер, купен за вечеря, и включи телевизора. Харесваше няколко предавания в събота вечер, особено „Издирване на беглеца“, което започваше в девет.

Два пъти през последните две години пускаха съобщения и за него! Обичаше да ги гледа и да се смее на компютърните портрети, за които се предполагаше, че имат нещо общо с начина, по който изглежда сега.

Въобще не са близо, смееше се Зак.

В събота Тед Уесли покани Емили на вечеря в дома си.

— Ще присъстват само неколцина приятели — обясни той. — Преди да се преместим, искаме да прекараме една вечер с хората, на които държим.

Щеше да заеме новата си длъжност във Вашингтон на пети ноември. Емили знаеше, че къщата им на Садъл Драйв вече е обявена за продан.

За пръв път получаваше покана за вечеря от Тед и Нанси Уесли. Знаеше, че я дължи на благоприятните отзиви в медиите за работата й по процеса. Тед обичаше да дружи с хора, които са център на внимание. С преуспели хора!

Независимо дали ще спечеля, или ще загубя, следващата седмица вестниците със снимката ми на първа страница ще бъдат в кофите за боклук, помисли си тя, докато прекосяваше река Садъл и свиваше по Фоксуд Роуд. Ако загубя, ще мине много време, преди да получа втора подобна покана, добави тя с горчивина.

Къщата на Тед беше от най-големите на виещата се улица. Определено не я е купил с прокурорската си заплата, прецени Емили. Разбира се, преди да стане прокурор той бе партньор в управляваната от баща му престижна адвокатска кантора, но истинските пари, както тя добре знаеше, идваха от съпругата му Нанси. Баба й и дядо й по майчина линия бяха основатели на верига скъпи универсални магазини.

Емили паркира близо до къщата, в края на алеята. Беше захладяло и когато излезе, вдиша дълбоко няколко пъти. Беше изключително приятно. Почти не съм излизала навън, за да си прочистя дробовете, помисли си тя. После ускори крачка. Не беше взела сако, а щеше да й дойде добре сега.

Все пак се радваше, че облече копринената блуза с щамповани цветя. Умората от извънредния труд, който полагаше по делото, бе изписана по лицето й. Внимателно положения грим помагаше донякъде да я прикрие. Същото важеше и за ярките цветове на блузата. Щом приключа този процес, независимо колко работа се е натрупала на бюрото ми, ще си взема няколко дни отпуска, реши тя, докато натискаше звънеца.

Отвори лично Тед, който отбеляза възторжено:

— Изглеждаш възхитително тази вечер.

— Съгласна съм — вметна Нанси Уесли. Беше последвала съпруга си до вратата. Стройна, петдесетинагодишна блондинка, тя изглеждаше точно като човек, роден с привилегии и богатство. Но се усмихваше искрено, когато взе ръцете на Емили и я целуна по бузата. — Поканили сме само още трима. Надявам се да ти е приятно. Ела да те запозная.

Емили успя да хвърли бегъл поглед на фоайето, докато следваше семейство Уесли. Доста впечатляващо, помисли си тя. Мраморно стълбище, балкон, античен полилей. И определено съм се облякла подходящо. Нанси Уесли също носеше черен копринен панталон и копринена блуза. Единствената разлика бе, че нейната беше пастелносиня.