Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

Когато се обърна да поздрави Кармайн, веднага стана ясно, че има съвсем обикновено лице с големичък нос и изразена брадичка, ала щом грейна усмивката, то се преобрази, стана привлекателно, големите й спокойни очи с цвят на дебел лед се озариха. След раждането гърдите й се бяха налели, а това бе единственото, което преди липсваше на великолепното й, макар и прекалено високо тяло. Изваяните й безкрайно дълги крака караха мъжете да я намират за неустоима. Не че някой смееше да изрече подобни думи, докато тя бе икономически директор на „Хъг“; бракът бе сътворил чудеса с нея.

Веднага пристъпи към Кармайн и се приведе цели десет сантиметра, за да го целуне, докато София чакаше нетърпеливо реда си и подскачаше от крак на крак.

Дъщеря му — наближаваше седемнайсет — бе наистина прелестна; приличаше повече на майка си, Сандра, която бе предпочела кариера в Холивуд. София бе естествено руса, синеока, с дребни изящни черти, с тяло, за което мечтаеше всяко момиче. Майка й може и да бе наркоманка, която продължаваше да живее на Западното крайбрежие, но София бе умно момиче, амбициозно, с повече здрав разум, отколкото баща й и пастрокът й, прочутият продуцент Майрън Мендел Манделбаум, биха предположили, че е възможно да притежава детето на Сандра. Беше напуснала Ел Ей, за да избяга от разрушителното влияние на майка си, когато Кармайн и Дездемона се ожениха преди девет месеца, и беше попаднала в тийнейджърски рай — квадратна кула на три етажа с панорамна тераса. Бе установила, че заради местоположението няма начин да кани тайно гости, но бързо бе преценила, че предимствата са много повече от този дребен недостатък, пък и тя не бе бунтарка по природа. Въпреки че към стаята й имаше малка кухня, тя почти винаги се хранеше с баща си и мащехата си, с която се разбираше отлично.

Дездемона отпусна едната си ръка, Кармайн протегна другата към София, която се приближи и го целуна звучно.

— Лазаня! — възкликна доволно той. — Радвам се, че нямате нищо против да вечеряте толкова късно. Щях да съм доволен и ако ми бяхте оставили малко за претопляне.

— Двете със София сме изтънчени светски жени — отвърна съпругата му. — Ако хапнем твърде рано, ще се събудим прегладнели много преди времето за закуска. В четири следобед пием чай и той ни засища.

— А как е дребният, как му беше името? — усмихна се нежно той.

— Джулиън е супер — отвърна Дездемона. — Спи, разбира се.

— Съгласи се, татко — помоли в подкрепа София. — Джулиън е страхотно име.

— Префърцунено е — заяви Кармайн. — Нали не очаквате синът ми да отиде в „Сейнт Бърнард“ обременен с такова лигаво име.

София се изкиска.

— Продължавай в този дух, татко! Ами ако вземе да стане бияч, тогава сигурно ще му викат Големия Джули от Ийст Сисеро, Илинойс.

— Дяволите да го вземат! — извика Кармайн. — Лигаво или гангстерско, Джулиън не е подходящо име. Трябва му обикновено име! На мен ми харесва Джон, на дядо Черути. Или пък Робърт, Антъни, Джеймс!

Тъкмо режеха лазанята. Откъде впрочем знаеше Дездемона кога той ще се прибере за вечеря? София сервираше салата и подправяше порцията на всеки с предпочитания сос, след това наля хубаво червено италианско вино, напълни само една трета от своята чаша и я допълни с газирана минерална вода. Седнаха.

— Ами Саймън? — попита закачливо София.

Кармайн се дръпна рязко, също като змия, готова за атака.

— От лигаво, та на педерастко! — сопна се той. — Може и да се приема за нормално в Англия, само че ние не сме в Англия.

— Ти имаш предубеждения към хомосексуалистите — заяви Дездемона без следа от обичайното си хладнокръвие. — И не употребявай думи като „педерастко“.

— Нямам никакви предубеждения! Само че много добре помня как децата мачкат съучениците си с по-шантави имена — обясни Кармайн, все още готов за битка. — А и не става въпрос за моите предубеждения, а за децата, с които синът ни ще ходи на училище. Виж, Дездемона, най-лошото, което един родител може да направи за детето си, е да му натресе някое тъпо име, а като казвам тъпо, имам предвид лигаво или напудрено, или идиотско!

— Значи Джулиън е най-добрият избор — заключи Дездемона. — На мен ми харесва! Чуй само как звучи, Кармайн, моля те. Джулиън Джон Делмонико. Звучи прекрасно, а когато стане известен човек, помисли си и колко добре ще изглежда на бланките за писма.

— Да бе! — изсумтя Кармайн и смени темата. — Лазанята е много хубава — призна той. — По-хубава е, отколкото на мама, и се нарежда успешно до лазанята на баба Черути.