Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

Моргата бе пълна с носилки на колела, нещо, което се случваше единствено след самолетна катастрофа или тежка верижна злополука на магистралата. Тази вечер обаче не беше така. Всички тези притихнали, все още облечени тела, бяха жертви на убийство. Освен тях имаше и други трупове, които чакаха вниманието на патолога — необясними смъртни случаи, за които лекарят бе отказал да подпише смъртен акт или от полицията настояваха за аутопсия.

На едната стена се виждаха няколко врати от неръждаема стомана, общо шестнайсет, а залата приличаше на притихнал индустриален кошер, докато двама лаборанти вадеха аутопсираните тела от камерите и ги отделяха настрани, да не би да ги объркат с жертвите на убийство и останалите, които все още не бяха прибрани. Кармайн знаеше, че навън, на рампата, са спрели ванове и катафалки, изпратени от погребални бюра, за да откарат освободените тела, екипите не спираха да недоволстват, защото патологът бе настоял да пристигнат веднага, без отлагане!

Кармайн влезе в залата за аутопсии, където Патрик бе застанал край дългата маса от неръждаема стомана, в единия край снабдена с огромна мивка и отточни канали от двете страни. Два съвсем обикновени кантара за месо бяха поставени на удобно място, няколко колички с покрити инструменти бяха застопорени наблизо.

Еван Пю беше освободен от мечия капан; устройството бе оставено върху пейка с мраморен плот, оградено с колички. Кармайн пристъпи първо към него, огледа го, но не посмя да го пипне. След като Патси бе издигнал стена около него, значи бе особено опасно. Сега, след като бе вече махнат от жертвата, се виждаше, че капанът е шейсет сантиметра широк в основата с пружината, а покритите с кръв, ужасяващо остри зъби бяха по пет сантиметра дълги. Не бяха нито с шипове, нито назъбени, просто остри като добре наточени ножове. Основата, захваната към тавана на дрешника, бе достатъчно широка, за да може човек да пъхне вътре крака, по един от всяка страна на пантите, когато иска да го разтвори и заложи, заключи Кармайн. Виждаха се шест дупки за болтове, по три от страната на всяка челюст — една в средата и по една в двата края. Бе очевидно, че са пробити наскоро. На другите места металът бе ръждясал, докато дупките разкриваха блестящата повърхност отвътре. Убиецът ги бе направил сам.

— Дори не дишай близо до него, Кармайн — обади се Патрик откъм масата. — Невероятно чувствителен е, не преувеличавам. Онзи, който го е подготвил за малката си операция, е намазал пружината с препарат за премахване на ръжда и е регулирал челюстта да се задейства от съвсем леко дръпване, дори от хилав тип като жертвата. Направо съм втрещен от куража на убиеца, който е подходил към задачата толкова спокойно и дори е сложил болтове и дюбели, без да задейства капана. Господи! Разтрепервам се само като си помисля!

Кармайн пристъпи към масата.

— Някакви следи, Патси?

— Да, две доста странни. Дръж, прочети това. Намерих го в джоба на панталоните му.

— Е, поне дава отговор на някои неизвестни — промърмори Кармайн, когато прочете писмото, и остави прозрачния плик при останалите вещи на Пю. — Най-вече изяснява откъде са парите. Отвори ли пакета? Сто бона ли има вътре?

— Не знам. Оставих най-хубавото за теб. Измих кръвта, махнах първия слой фолио, но се съмнявам, че ще намерим други отпечатъци, освен на Пю.

Кармайн взе пакета и ножица, за да среже пластовете прозрачно фолио чак до парите. Очакваше да открие обикновена хартия под първите няколко банкноти и остана удивен, когато видя, че всичките са истински, от по сто долара. Преди година бяха плъзнали фалшиви стотачки и тогава му показаха как да ги проверява, но тези тук бяха истински. Що за жертва на изнудване би си позволила да захвърли хиляда стотачки, за да извърши убийство?

— Парите усложняват нещата — отбеляза той, остави ги в метален поднос и го захлупи, преди да свали ръкавиците. — Тук има сто бона, чисто нови банкноти, а номерата не са последователни. Налага се да ги предам на федералните, за да открият произхода им. — Подпря се на мивката на стената и се замисли над откритото. — Дрънкало… Много ми е интересно какво е казал Дрънкалото, за да предизвика не само убийство, ами и разхищението на толкова пари. Който и да е той, знаел е, че няма надежда да си върне парите — нито писмото. Което означава, че не се притеснява, убеден е, че нямаме никакъв шанс да открием истинското му име и защо е бил изнудван.

— Като изключим изнудването, Кармайн, един от мотивите е омраза — вметна Патси и вкара сонда в една от дълбоките, грозни рани на гърдите. — Намерението му е било да предизвика физическа агония, бавна смърт.