Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

— Но не и да даде урок на други.

— Не. Това е лична вендета. Дрънкалото не се интересува дали подробностите от престъплението му ще станат обществено достояние, цялата му жлъч е насочена към Еван Пю. Който и да е той, не търси внимание.

— Предполагам, че това е първият опит на Пю да изнудва някого. Леле, човече, ръцете ме сърбят да спипам писмото на Пю от двайсет и девети март! — Кармайн стисна юмруци. — Само че Дрънкалото със сигурност го е изгорил. Твърди, че го е получил на двайсет и девети март, което означава, че е измислил пъкленото си отмъщение за четири или пет дни. Сигурно знае, че Пю не е оставил доказателство за изнудването. Следователно не става въпрос нито за снимки, нито за писма, нито за записки, не е нещо на лента или хартия. Пю нямаше ключ за сейф, не беше скрил нищо. Нямаше и ключ за шкафчетата по влакови и автобусни гари. Може да е изпратил нещо на родителите си, но не ми се вярва те да разполагат с нещо.

— Стига, Кармайн — възропта Патси. — Когато става въпрос за изнудване, винаги има физически доказателства, дори да е най-обикновено писмено описание на събитието.

— Случаят не е такъв — подчерта Кармайн и се изправи. — Убеден съм, че Дрънкалото е действал без притеснение. Сега, след като Пю е мъртъв, заплаха за него вече не съществува. Доказателствата за изнудването са умрели с него.

— Това ли ти казва инстинктът на ченге? — попита Патси.

Кармайн спря в средата на залата.

— Как се справяш с хаоса?

— Първо, засега няма никаква външна намеса. До десет вечерта и последният труп за аутопсия ще бъде изпратен в погребалното бюро, така че ще успея да се заема с жертвите на убийство и с останалите, които не съм успял да пренасоча — обясни Патрик. — Изпращам Гъс и момчетата в лабораторията на северен Холоуман, за да се заемат с външните случаи, докато нещата тук се поуталожат.

— Горкият Гъс! Северен Холоуман е истинска дупка. — Кармайн отново тръгна към вратата. — В девет утре сутринта имаме среща в кабинета на Силвестри, нали знаеш?

Светлините по брега на източен Холоуман трепкаха сред клоните на дърветата, с които градчето беше известно, докато Кармайн паркираше форда си „Феърлейн“ на Ийст Съркъл малко преди девет същата вечер. Автомобилът беше немаркиран, полицейски, с модифициран 8-цилиндров двигател, с твърди пружини и амортисьори, на пръв поглед твърде неугледен; откакто стана капитан, Кармайн получаваше миналогодишния модел всяка година, затова нямаше и маркировка. Пое по стръмната, виеща се, павирана пътека към входната врата на дома си, натисна бравата и влезе. Дездемона никога не заключваше и навярно имаше право да изтъква, че едва ли някой престъпник ще посмее да влезе в къщата на капитан Делмонико. Подобни твърдения бяха едно нищо в големия град, но в Холоуман всеки знаеше къде живее Кармайн, факт, който имаше колкото предимства, толкова и недостатъци.

Жените му се бяха събрали в кухнята, просторна стая, където се хранеха, когато нямаха гости, а официалната трапезария с красивата маса от „Лалик“ в комплект с полилей пазеха за тържествени случаи. Кухнята бе обзаведена в бяло, безупречно чиста; по отношение на интериора втората съпруга на Кармайн се бе съобразила напълно с неговия вкус и бе приела, че е значително по-добър от нейния, така че никога не оспорваше решенията му.

Тя бе застанала пред високия кухненски плот и довършваше лазанята, докато доведената й дъщеря разбъркваше енергично салатата. Плотовете бяха по един метър високи, тъй като Дездемона Делмонико бе метър и осемдесет и девет боса; не ги направиха по-високи единствено заради София, която бе едва метър и седемдесет, а и за да могат да продадат къщата, ако някой ден се наложеше. Косата на Дездемона бе разрошена, тъй като тя непрекъснато прокарваше пръсти през нея. Макар да бе опитна готвачка, често й се случваше да я обземе паника заради ястията, които приготвяше, без значение, че лазанята бе сравнително лесна гозба. Майката на Кармайн и сестрите му се бяха заели да я обучат как да приготвя ястия от типичната за Южна Италия кухня, напълно чужда за Дездемона, англичанка до мозъка на костите си. Независимо от всичко, от време на време тя имаше блестящи постижения в готварството. Когато нейна приятелка дойде на гости от Линкълн, я научи да приготвя традиционното печено със сос и зеленчуци, също и овнешка яхния с лук и картофи, които съпругът и семейството му похапваха с огромна наслада. Как бе възможно у тях никога да не слагат картофите да се запекат около бутчето! За Дездемона това бе огромен пропуск. Също и сосът, който се приготвяше от соковете на печеното.