Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

— Виж, Кармайн, на пръв поглед случаят може и да изглежда съвсем обикновен, но не е точно така. Лудовика Бересън е чистачка — чисти пет къщи от понеделник до петък. Работодателите й я харесват, не гледа да се скатае от работа, никога не е давала повод за оплаквания. Обича да се шегува и да се поглези с топъл обяд. Работодателите не възразяват, защото е чудесна готвачка и винаги им оставя достатъчно храна, за да се навечерят. Простреляна е в главата с малокалибрен пистолет и е издъхнала на място. Никой не е видял как е станало, но има и нещо по-интересно — никой не е чул изстрела. Седрик Балантайн е на шестнайсет, добър ученик, щял е да вземе футболна стипендия в престижен университет. Работи упорито, никога не се е забърквал в неприятности. Застрелян е отзад в главата със среднокалибрено оръжие. Морис Браун е на осемнайсет, отличен ученик, никога не се е забърквал в неприятности. Прострелян е един път, в гърдите, с пушка — или 45-и калибър, или нещо подобно. Никой не е чул, нито видял кога момчетата са били застреляни. И при трите жертви има следи от барут около раните, което означава, че са били застреляни отблизо. Убийствата са станали в района на същото ченге, но Седрик и Морис са убити в двата противоположни края, а Лудовика е в средата. Накарах Морги и Лиъм да потърсят гилзите, но nada 4 4 Nada (исп.) — нищо. — Б.пр. — и то не защото са ги пропуснали! Казвам ти, Кармайн, тази операция е проведена съвършено, по предварително обмислен план! Ами жертвите? Трима напълно безобидни чернокожи!

— Днес едва ли ще успея да стигна до тях — въздъхна Патрик. — Случаите с отравяне са с предимство.

— Случаи ли каза? — опули се Силвестри. — Множествено число ли?

— А, да — закима Кармайн. — Госпожа Кати Картрайт, майката на детето със синдрома на Даун, не се е самоубила. Била е убита с някаква инжекция и според Патси няма начин сама да е забола иглата във вената си. Да не забравяме и Питър Нортън, който е погълнал стрихнин. Накрая остава декан Джон Къркбридж Денби от колеж „Данте“ в „Чъб“, изпил смъртоносна доза калиев цианид с жасминовия си чай. А също и шефът на „Корнукопия“, Дезмънд Скепс.

Комисарят ахна.

— Мили боже! Скепс? Дезмънд Скепс е мъртъв?

— Точно така. И ви уверявам, мина ми през ума, че всички останали случаи са извършени единствено за да обърнем по-малко внимание на смъртта на Скепс — призна Кармайн и се намръщи. — Ако бяха по-малко на брой, щях да съм сигурен, но убийствата са прекалено много. С каквото и да си имаме работа, дванайсет убийства в един ден са прекалено много за малък град като Холоуман.

— Чакай да видя — спря го Силвестри и започна да отброява на пръсти. — Бебето. Майката на бебето. Онзи със стрихнина в портокаловия сок. Жертвата на изнасилване. Проститутката — нещастната Диди! Имам чувството, че се занимава с този занаят още от времето, когато бях момче… Тримата застреляни чернокожи. Деканът на колеж „Данте“ с цианида. И тарторът на „Корнукопия“… Станаха десет. Казвай нататък, за бога.

— Вдовица на седемдесет и една, която живее малко извън града. Открила я чистачката й — няма връзка със застреляната чистачка — в разхвърляното й легло, възглавницата все още била върху лицето й. Накрая е първокурсникът по медицина от „Чъб“, който е изнудвал някого с прякор Дрънкалото — въздъхна отчаяно Кармайн. — Четири случаи на отравяне, едно сексуално престъпление, трима застреляни, жестокият край на една проститутка, двама задушени с възглавници и един мечи капан.

— Мечи капан ли?

Кармайн тъкмо завършваше описанието на случая с Еван Пю, когато вкараха количката с кафето; по поръчка на комисаря имаше пресни кифлички и кроасани със стафиди от „Силбърстийн“, освен това кафето бе много по-добро, отколкото в управлението. Присъстващите се надигнаха доволно и се протегнаха, преди да се спуснат към количката също като скакалци, насочили се към тучно зелено поле след сезона, в който горят стърнищата. Тъй като не бе забравил съвета, който ректорът на „Чъб“ Мосън Макинтош му бе дал на срещата на борда, Кармайн избра кифла с ябълков пълнеж. Да, вкусът бе все още възхитителен!

Кармайн дръпна Силвестри настрани веднага щом се отвори възможност.

— Джон — заговори тихо той, — пресата ще раздуха страхотно случая. Как да ги разкараме?

— Още не знам — прошепна Силвестри. — Според мен, разполагаме с още няколко часа, но след това трябва да им пусна нещичко. Имам една-две идейки, но ми трябва време, за да обмисля най-добрата стратегия за атака.