Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

Кармайн се усмихна.

— Атака ли?

Черните очи на комисаря се ококориха с искрено възмущение.

— Точно така, мама му стара, атака! Денят, в който изплавам с корема нагоре, е денят, в който ще се пенсионирам.

След четвърт час, необходим на всички, за да се отърсят от проблемите и да поговорят за всичко друго, но не и за убийства, стана по-лесно да насочат вниманието си към кризата.

— Как смяташ да подходиш, Кармайн? — попита Силвестри.

— Освен че ще координирам всички случаи — отвърна Кармайн, — има няколко, с които искам да се заема лично. Става въпрос за случаите с отравянията и мечия капан. Лари, ти и момчетата ти вземете застреляните и Диди Хол. Възрастната госпожа Биатрис Егмонт е за Ейб, защото Кори вече се е заел с жертвата на изнасилване.

Никой не се възпротиви, въпреки че капитанът запази почти половината от случаите за себе си. Никой не попита как смята Кармайн да подходи към Джими Картрайт, детенцето със синдрома на Даун.

— Аз с какво да ви помогна? — попита Силвестри.

— Дай ни достатъчно немаркирани автомобили и ни осигури шофьори — отвърна без колебание Кармайн. — Налага се да правим писмени доклади и докато сме в колите, можем да опишем получените сведения. Така че всички до един се настанявате на задните седалки и пишете подробни отчети.

— Ще имаш и немаркирани автомобили, и шофьори — обеща Силвестри. — Дани, ти ще бъдеш свръзката.

От улица „Адамс“ къщата на семейство Картрайт даваше вид на дом на средна ръка хора; едва когато човек я погледнеше отзад, разбираше, че става въпрос за първокласен имот. Самата къща бе традиционна, отвън облицована с дъски, а тъмнозелените кепенци й придаваха завършен вид; бе разгърната настрани на парцел от три акра 5 5 1 акър — 4046,8 кв.м. — Б.пр. на самия бряг на реката и оградена от много висок жив плет. От улицата се виждаше голямата спалня на горния етаж и значително по-малката гостна на долния. Входната врата се падаше на запад, скрита зад ъгъла, отделена от задния двор с висок жив плет, пресечен от заключена порта, която имаше внушителен вид.

Кармайн почука и го обзе странното чувство, че е напълно изоставен. Обикновено го придружаваха Ейб или Кори, два допълнителни чифта очи, които да огледат всички подробности на местопрестъплението от различен ъгъл. Днес, за съжаление, нямаше как да стане, помисли си той, докато чакаше някой да чуе упоритото му чукане и да отвори. Мина минута, след това още една. Той тъкмо се канеше да натисне бравата, когато вратата се открехна и Джералд Картрайт надникна.

— Господин Картрайт?

— Да.

— Аз съм капитан Кармайн Делмонико от полицията в Холоуман. Може ли да вляза, господине?

Вратата се отвори по-широко и Джералд Картрайт отстъпи назад.

Имаше типичния вид на човек, чиято съпруга и малко дете са били убити — прегърбен, покосен от мъка, изпълнен с недоумение, пронизан от силна болка. Бе в началото на четирийсетте, среден на ръст, с безличен вид. При нормални обстоятелства сигурно щеше да посрещне госта любезно, с топлота и много чар, както подобаваше на собственика не на един, ами на цели два ресторанта, и двата много популярни. Преди да дойде, Кармайн проучи подробно, доколкото бе възможно за краткото време, с което разполагаше, миналото на Джералд Картрайт; сержант от администрацията продължаваше с това проучване и с още много други. Хулиганите в Холоуман и ревнивите съпрузи трябваше да се оправят сами, докато дванайсетте убийства заемаха девет десети от времето на служителите на реда.

Интересното бе, че двете заведения на Джералд Картрайт бяха коренно различни и че той не беше готвач. Притежаваше изискан френски ресторант на име „Лескарго“ в Бийчмонт, Ню Йорк, и закусвалня „Джоуи“ на улица „Седар“ в Холоуман, в непосредствена близост до високите сгради на „Сайънс Хил“. И двете заведения носеха добра печалба, едното угаждаше на капризите на привилегированите, които търсеха нови вкусови изкушения, докато другото бе изключително популярна закусвалня, в която се предлагаха палачинки. Картрайт имаше сметка в „Секънд Нешънъл“, където държеше достатъчно средства за покриване на разходите, докато спестяванията му бяха инвестирани в портфолио от акции и облигации в „Мерил Линч“, „Пиърс“, „Фенър енд Смит“. Тъй като Дрънкалото бе имал спешна нужда от пари, Кармайн бе проверил дали наскоро не са теглени големи суми, но така и не откри нищо.

Последва Картрайт в хола, обзаведен с изискани, но не и претенциозни столове и масички за кафе, точно каквито биха избрали разумните родители на четири деца. През двойна стъклена врата се виждаше гостната, която бе много по-елегантно обзаведена. Очевидно там не допускаха децата, реши той.