Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Той използва и теб, и Мейбек да вършите престъпната работа, а сам прибира парите. Знаеш ли за какви суми става дума?

— Млъкни!

— За стотици хиляди долари.

— Стига! — Тя пусна снимката и запуши ушите си с ръце. Снимката падна на килима с лицето нагоре. Шарън погледна безпомощно Дафи.

— В клиниката ли е? Там ли я държи? Ако ме заведеш при нея, ако ми помогнеш да я намеря, ще се измъкнеш, обещавам ти. — Памела клатеше глава в знак на несъгласие, но Дафи продължаваше: — Помисли! Ти си умна жена. Сама можеш да видиш, че Тег те използва. Какъв закон е нарушил той? Ти обаче можеш да ме заведеш при Шарън, нали? Можеш да я спасиш. Заведи ме при нея още сега. Дължиш ли му нещо?

В очите на момичето блесна предизвикателно пламъче. В тях се четеше омраза. Каза разпалено:

— Дължа му всичко! Какво знаете вие за това? Нищо! Това, което говорите, е абсолютна лъжа. Говорите само лъжи. Вие сте едно нищожество. Обществена слугиня и нищо повече. Махайте се от къщата ми. Веднага!

— Мога да ви заведа в управлението на разпит.

— Ами заведете ме, защо не ме заведете? Ако можехте, щяхте да го направите веднага.

Памела пристъпи към нея. Дафи прие предизвикателството, също пристъпи напред и попречи на Памела да стъпи върху снимката на Шарън.

— Тя е с кръвна група АБ-отрицателна, а не нулева — каза Дафи и отново показа снимката. — Според нашите експерти фактът, че са се спрели на такава рядка кръвна група, показва, че жътварят иска да вземе жизненоважен орган, а това ще я убие. Може би черен дроб, като на Ана Ферагот. Участвала ли си в тази операция?

Памела се вкамени. Очите й се напълниха със сълзи. Мъката и ужасът, които изпитваше, бяха очевидни. Дафи усети, че нервите на момичето не издържат и засили още повече натиска.

— Разкажи ми за Ана. Намерихме скелета й. Костите й бяха заровени край река Толт. Не можеш да избягаш от това. От такива неща не може да се избяга. Това е убийство, а освен Ана Ферагот има още най-малко трима убити. Мислиш, че Елдън Тег е най-добрият. Да, обаче при операции на хора той не е толкова добър. Тримата са си отишли поради некомпетентност — от вътрешни кръвоизливи. Умрели са на улицата от тези кръвоизливи. Това са деца, избягали от родителите си. Никой не го е грижа за тях, нали? Това ли ти разправяше той? Да, обаче е сгрешил. Ние се интересуваме от тях. Нищожество? Нали така ме нарече ти? А знаеш ли докъде ще ви доведе това двамата с д-р Елдън Тег?

— Вън! Напусни дома ми! — Памела пристъпи напред и те застанаха лице в лице, макар че Дафи беше по-висока. От момичето лъхаше на евтин парфюм и фъстъчено масло.

При сегашните обстоятелства Дафи не можеше да направи нищо повече. Дали Памела имаше сили да действа самостоятелно? Дафи реши, че момичето не е толкова силно. Болд държеше под око Мейбек и оставаше само Елдън Тег. Памела вероятно щеше да се обърне за помощ или към единия, или към другия.

— Все още можеш да се спасиш, Памела.

— Махай се!

Дафи пусна снимката в джоба на якето си. Когато застана пред отворената врата, слънцето ярко светеше.

— Що за човек си ти, ако я оставиш да умре, ако му помогнеш? Ти единствена би могла да я спасиш. Кажи ми къде е тя? Разкажи ми за Тег. Кажи нещо. Мисли, Памела, мисли.

— Върви си! — Памела блъсна вратата, но Дафи сложи крака си и тя не се затвори. За миг очите им се срещнаха, после вратата прещрака.

Дафи дочу отвътре плача на момичето. Вдигна ръка да потропа на вратата, да опита за последен път, но се отказа. Телефонът е по-бърз от колата. Трябваше да стигне до къщата на Тег колкото се може по-бързо.

Когато Дони Мейбек се върна от полицията, пред вратата на апартамента му го очакваше необикновена пратка. На оскъдната светлина в коридора видя кучешка клетка, а в нея — един питбул. Името и адресът му бяха написани на плик, залепен със скоч за външната стена на клетката. Клетката обясняваше защо беше получил една друга, по-малка пратка, точно преди да тръгне за завършилата с пълен провал борба с кучета. В по-малката видя ключ за катинар, устройство за дистанционно управление и нашийник. Имаше и придружаваща бележка, на която с компютър беше написано: „Следва друга пратка“.

Ще трябва да е от доктора. Беше напълно в неговия стил. Не се доверяваше на никой и на нищо, в това число и на телефоните. Да не би да искаше да използва кучето срещу Памела? Нещо от този сорт ще е. Дони Мейбек знаеше по-добре от всеки друг колко опасни можеха да бъдат тези кучета. Вкара клетката вътре, затвори вратата и я заключи. Откъсна плика от клетката и го отвори. Вътре намери бележка, на която беше написано: „Пари за път“.