Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Аз не… не знам нищо — каза тя.

Дафи отговори:

— Щеше да е по-добре, ако разполагахме с повече време. Вие щяхте да лъжете мен, а аз вас. В нашия занаят му викаме „танцът“. Щях да ви обещая неща, които не съм в състояние да изпълня, а вие да ми повтаряте, че нямате представа за какво говоря. Но за мен вие сте дребна риба, Памела Чейз. Не влизате в сметките ми. Нямам време да се занимавам с вас. И приятелката ми не разполага с време — тази, която отвлякохте. Сега аз се надпреварвам с времето и не ме е грижа какво ще стане с вас, след като си платите за това, което сте правила, а аз си получа обратно приятелката. Обикновено не действам по този начин, но в момента чувствам нещата така и за нищо на света нямам намерение да се променям.

Устата на момичето остана отворена. Стоеше като гръмната. Отново се опита да каже нещо и пак не успя.

Дафи усети, че тук може би ще има късмет.

— Всичко се свежда до това, дали сте готова, или не сте готова да отидете в затвора за престъпленията, които той е извършил. — Мейбек не се беше показал много сговорчив при тези логични доводи, но Дафи почувства, че при това момиче те могат да имат повече успех. — Влизала ли сте някога в женски затвор? Знаете ли какво си правят там една на друга? Чуваме само за случаи на насилие в мъжките затвори, но то е, защото живеем в общество, доминирано от мъжете. Знаете ли какво правят надзирателките със затворничките? Продават им разни стоки — главно наркотици и цигари. А знаете ли с какво им плащат те? Защо не седнете, Памела? Още малко и ще припаднете, ако не направите нещо. Така е по-добре, нали? Не? Не бихте могла да се чувствате добре. Забъркали сте се в голяма каша. Това е каша, от която няма измъкване. А всичко, което искам от вас, е да ми разкажете малко за себе си. Как се заплетохте в тази работа? Какво е направил той? Просто ми кажете, че Елдън Тег е жътваря и че сте готова да се подпишете под това твърдение. Направете го и може би ще имате шанс да се измъкнете от тази работа. Това като че ли не ви харесва? Ако зависеше от мен, бих ви накарала да страдате за това, което сте извършили, но законът си има своите странности. Аз ще ви помогна, ако и вие ми помогнете. Със съдействието си ще си откупите едно голямо парче свобода. Но ако действате по друг начин, очакват ви само неприятности… Разкажи ми, Пам. Как работехте? Каква е ролята на Тег, на Кони Чъ. Прочете ли във вестниците за Кони Чъ? Знаеш ли, че е мъртва? Мислиш си, че е Мейбек, но може да е бил и Тег. Някой я е убил. Биха могли да убият и теб, а може би възнамеряват да го сторят. Ако бях на твое място, щях да се замисля. Във вашия бизнес продължителността на живота не е от най-големите.

Тези приказки можеха да окажат обратен ефект върху нея. Тя изглеждаше объркана. Дафи не искаше да е объркана, а ужасена. Да е ужасена поне толкова, колкото беше самата тя. Какво щеше да стане, ако не успееше и с Памела? Какво щеше да прави тогава? Събра пръстите на ръцете си като за молитва, може би наистина щеше да й се примоли. С този жест искаше по-скоро да привлече вниманието й.

— Сядай! — извика тя.

Памела се затътри и седна на канапето. Разплака се.

— Така е по-добре — каза Дафи. И тя не се чувстваше никак добре.

— Не знам за какво говорите — промълви Памела.

— Разкажи ми за полетите до Ванкувър. Кой ти нареди да вършиш тази куриерска работа?

— Арестувана ли съм?

Дафи усети, че не говореше Памела Чейз, а Елдън Тег. Момичето беше обучено. Тя нямаше право да я арестува за това, че е пътувала със самолети до Ванкувър, а и без заповед от Шосвиц не би могла да я отведе в управлението за продължаване на разпита. Като полицай Дафи Матюс не можеше да лъже, но можеше да не отговаря.

Памела бързо се изправи и изтича към кухнята. Дафи инстинктивно посегна към оръжието.

— Къде отиваш?

— Един момент — смотолеви Памела.

Килимът между канапето в стаята и вратата на кухнята беше протрит.

Дафи извади пистолета. Памела беше изтичала толкова бързо, че вече се бе скрила зад ъгъла. Почувства как сърцето й се изкачи в гърлото. Пристъпи на пръсти към кухнята. Какви бяха тези шумове? Шум от отваряща се врата? Да не би да вади оръжие? Стисна с две ръце „Баретата“, готова за стрелба.

Памела се опита да скрие големия буркан с фъстъчено масло, но бузите й бяха издути от него. Тя го преглътна и едва си пое дъх. Не сваляше очи от пистолета на Дафи.

— Тег ли те накара да правиш тези пътувания? — Тя скри пистолета в кобура.

— Ходя там на специализация.