Елмор Ленард - Преследваният

Мел произнесе едно „У-ха“ с удивление, след което го повтори няколко пъти.

— Не мога да повярвам. Исусе Христе, аз стоях точно тук — знаете ли колко дълго продължи всичко? Около осем секунди, във всеки случай, не повече от десет. — Приближи до Дейвис, като гледаше към Розен. — Много съжалявам за Рози, но… какво да се прави. — После се обърна към Дейвис.

— Добре ли си?

— Ще се оправя.

Дейвис погледна към Тали и като видя притеснената й физиономия, се усмихна. Леко се беше привел и държеше бедрото си, притискайки раната с ръка. След малко щеше да влезе в къщата, щеше да види какво е положението и да я почисти. Куршумът все още беше вътре и щеше да се наложи да отиде до болницата в Ейлат, но засега никак не го болеше. После щеше да мисли за болницата.

— Малко ще е, ако кажа, че компанията ще ти бъде изключително благодарна — рече Мел. — И съм сигурен, че няма да възразят, ако ти дам това. Всъщност, ние вече говорихме за пренасянето на парите обратно в Щатите и можем пак да поговорим по-късно. Сержант, с най-горещата ми благодарност — и той протегна ръка към Дейвис, в която стискаше пачка от стодоларови банкноти.

— Какво е това?

— Десет хиляди долара — отвърна Мел. — Заслужи си ги.

— Всичките тези пари — възкликна Дейвис. — Но това са парите, които бяха изпратени на Розен, нали?

— Ти самият ги донесе в хотела, видя ги — намеси се Тали.

— Тези пари вече не са на компанията, нали Мел? — попита Дейвис.

— Е, все пак, доколкото са възвърнати пари — възпротиви се Мел.

— Възвърнати от какво? — настоя Дейвис. — Нали те взеха парите на г-н Розен от теб и ги дадоха на мен. Това, което искам да знам е, как така ми предлагаш част от моите собствени пари?

— Я, чакай малко — рече Мел. — Всъщност говорим само за награда. И аз имам предвид десет бона, а не няколко долара.

Дейвис се протегна и взе куфарчето от него, после с окървавената си от раната ръка придърпа и платнената чанта.

— Мисля, че не ми трябва награда — отговори Дейвис. — Ще се задоволя с това, което е мое.

Като не беше сигурен дали Дейвис само се шегува, Мел се опита да се усмихне. После рече:

— Хайде сега. Не можеш, за Бога, ей така да вземеш сто деветдесет и пет хиляди долара.

— Защо не? — каза Дейвис.

Наистина, толкова просто изглеждаше. Само казваш: „Защо не?“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2555

Издание:

Елмор Ленард. Преследваният

Издателска къща „Албор“, София, 1992

Художник на корицата: Текла Алексиева

Текстова редакция: Борис Милев

Стилова редакция: Албена Попова

Справки по текста: Сами Поликар

Технически редактор: Димитър Новачков

ISBN 954-8272-01-6

Penguin Books, 1985

Пурпурно Сърце — медал, който се дава на всеки ранен по време на военна операция.

Асошиейтед Прес — една от най-крупните информационни агенции в САЩ, основана през 1848 г.

Сабра — евреин, роден в Израел (Палестина) от бодливия плод сабра, подобен на кактус.

Ейлат — пристанище на Червено море на залива Акаба.

Шарм ел Шейх — проток между Египет и Саудитска Арабия, блокиран от Египет през 1967 г. и станал повод за т.н. „шест-дневна война“ между Египет и Израел.

Синай — пустиня между Израел и Египет.

Хадаса лейдис — самарянска милосърдна организация.

Юнайтед джудиш апел — Обединен еврейски апел.

Б’ней Цион — международни ционистки организации.

Дизенгоф — най-големият булевард в центъра на Тел Авив.

Кармел — планина и планинска област в Израел, където се произвеждат сортове вина, един от които в случая се споменава.

„Авдат Кармел“ — фирма за вина, а Авдат е древно селище в Израел.

Тиберия (Тверия) — град на брега на едноименно езеро.

Йерихо — съвременната транскрипция на известния от библията град Йерихон.

Хеброн — арабски град на юг от Ерусалим.

Рамала — арабски град в Израел.

Негев — пустинна област в Изрел.

Бар Мицва — религиозно пълнолетие на момчетата при израилтяните. (13 г.)

Шабат — свещеният съботен ден за евреите, в който според религия е забранено да се работи, да се ползва електричество, телефон, транспорт и др.