Рон Хаббард: В преследване на смъртта

Докато заемах поста председател на Имперския съвет на Цензорите, запознавал съм се с най-разнообразни вкусове, които обхващат сто и десетте планети от нашата Конфедерация.

Но нищо не може да се сравни с този чудат, измамен разказ, който се занимава с една напълно изфабрикувана планета, наречена „Земя“.

Короната не възразява, когато един автор създава въображаем свят и го населява със също толкова въображаеми герои. Короната не възразява и срещу поведение и ситуации, които провокират въображението, да не говорим пък за основното чувство за нравственост. Има обаче граница даже и за развинтеното въображение. Тази книга отиде отвъд границата.

Короната енергично се противопоставя на своеволното използване на действителни лица като Имперския офицер Джетеро Хелър и графиня Крек, за да загатне, че „Земята“ съществува и че Хелър може да е бил изпратен там по заповед на Великия съвет. „Земята“ обаче не съществува и това е всичко.

Като допълнение към това, безотговорното описание, което авторът прави на един процес, който инак може би щеше да се нарече „съдебен“, също максимално провокира търпението на Короната. Такава „правна система“ не съществува никъде в познатите светове. Описаното в тази книга няма никаква прилика с нещо рационално и не би могло да съществува. Читателят трябва да има това предвид. Правото е хоросанът между градивните блокове на обществото. Една „правна система“, която позволява на хората да „завеждат дела“ просто в търсене на добро „обезпечаване“, както е описано в тази работа, така би се задръстила от „дела“, че на човек ще са му били нужни години в търсене на справедливостта. А и каква „справедливост“ би могла да бъде постигната в такава система? Така че да върви по дяволите тази измислица!

Изроденото отношение към секса на тази несъществуваща планета, наречена „Земя“, вече предизвика гнева на Короната. Няма да кажа нищо повече.

Ако тази книга учи на нещо, то е за това какво става, когато някой пише за несъществуващ свят като тази „Земя“.

Планета „Земя“ НЯМА.

Това е единствената рационална позиция.

Лорд Инвей

Имперски историк

Председател на Съвета на цензорите

Имперски дворец

Волтарианска конфедерация.

По заповед на Негово Имперско Величество

Уули Мъдрия

Здрасти отново!

Тук е вашият преводач 54 Чарли Девет, роботомозък в преводофона.

Думите на лорд Инвей за американската „правна система“ ми напомнят за проблема, който аз лично имах при превеждането на тази работа. Най-напред, не мога да проумея как едно сако и подхождащи му панталон или пола могат да бъдат „правно дело“.

Освен това, тези „дела“ се осъществяват в нещо, което южняците произнасят coathouse 1 1 coat (англ.) — палто, house (англ.) — къща. — Б.пр. , а пишат courthouse 2 2 courthouse (англ.) — съд, съдилище. — Б.пр. . Аз направих компромис и го изписах „cohthouse“. Силно се изкушавах да го напиша cathouse 3 3 cat (англ.) — котка. — Б.пр. заради онова, което всъщност става вътре, но дори и да е по-точно описание, то за голямо съжаление не отговаря на произношението.

Като заговорихме за акценти, аз освен това трябваше да се оправям с д-р Кроуб, един побъркан волтариански целолог, който се прави на психиатър (а това автоматично го класифицира като случай на двойна побърканост) и чийто акцент звучи като на австриец, когото удушват. Но понеже така или иначе никой не разбира всъщност за какво говори един психиатър, наистина няма значение как звучи той.

Между другото, всичко това е наистина признанието на офицер от Апарата — Солтан Грис, продиктувано от него в една затворническа килия. Даже не искам да изчислявам колко логически вериги гръмнаха или се деформираха, когато се опитах да насоча интелекта си към начина на живот на тази несъществуваща планета, наречена „Земя“.

Честно да си кажа, ако флотският офицер Джетеро Хелър и графиня Крек наистина са ходили на Земята, за да спрат замърсяването, така че по-късно волтариански нашественически въоръжен отряд безпроблемно да завземе планетата, не разбирам как са останали нормални по време на престоя си там.