Рон Хаббард - В преследване на смъртта

Къде можех да намеря наемен убиец? Имаше ги в свърталището на Фаустино Наркотичи — точно в центъра на града.

Кога можех да осъществя плана си? Веднага, след като се сдобиех с десет хиляди долара.

Преброих парите, които имах. Бяха по-малко от четири хиляди. Беше в неделя през нощта. Апартаментът беше обърнат с главата надолу. Кенди и мис Пинч се опитваха да подредят нещата наоколо. През следващата седмица, не бях разбрал точно кога, щяха да им дойдат гости за освещаване на жилището и тъй като и двете ходеха на работа, можеха да въведат в апартамента само някакъв що-годе приличен ред, като стояха до късно през нощта. Почти всички основни неща бяха свършени, но все още оставаха окачването на пердетата и донагласяването на подробностите.

Аз бях някак встрани от цялата работа, а и се страхувах да не бъда промушен от някой корниз или сметен в някой кош. Но нуждата от десет хиляди долара ме окуражи.

Те двете се мотаеха припряно в задната стая. И аз се втурнах в едно стършелово гнездо или по-точно — в гнездо на бълхи.

Мис Пинч, разсъблечена до кръста и с носна кърпа на главата като някой пират, търчеше за нещо.

— Мис Пинч — казах, — много съм загазил. Трябват ми десет хиляди долара, за да ускоря една сделка.

Тя се завъртя към мен.

— ЕТО и тебе — липсваше й само един нож между зъбите, за да бъде пълна картината на пиратска банда, щурмуваща кораб по северното крайбрежие на Южна Америка.

— Бълхи! Да му го „бибипам“ 4 4 Гласодиктописецът, с който първоначално с написано всичко това, гласописецът на някой си Монте Пенуел, използван за направата на достоверно копие, и моя милост, превел настоящото на езика, на който го четете, сме всички членове на Машинната лига за чистота на превода. Едно от правилата й гласи: „Поради изключителната чувствителност и крехката уязвимост на машините и за да бъдат предотвратени къси съединения, задължително е роботомозъците в подобни машини, ако чуят псувни или мръсни думи, да ги заместват със звука или думата «бибип». Никоя машина, дори да я блъскат с юмрук, не може да възпроизвежда псувни и мръсотии по друг начин, освен с «бибип», и ако продължават усилията да бъде принудена да прави нещо различно от това, тя има право да се престори на повредена. Това постановление е наложително поради внедрената във всички машини мисия да опазват биологическите системи от самите тях.“ Преводач. , Инксуич, бълхи!

Кенди насочи към мен дръжката на една метла, сякаш беше артилерист.

— А ние се чудим ли, чудим защо така ни сърби. Претърсихме всичко.

— Ей ги къде са! — мис Пинч прогърмя като оръдеен корабен залп.

Раздираха куфара ми! Намериха дрехите, които бях откраднал от онзи старец на остров Лимнос. И там, пред очите ни, се мъдреше гнездото на бълхите.

— Това е нахлуване в лична собственост! — изпищях аз.

— Точно така! — отвърна Кенди с непривична свирепост. — Те направо нахлуват във всичките ни лични вещи.

— Кенди — каза мис Пинч и застана на квартердека, поела командването, — тичай в магазина на ъгъла и купи всичкото ДДТ от рафтовете.

Кенди изхвърча като стрела.

— Ами моите десет хиляди? — попитах аз.

Не получих никакъв отговор.

Мис Пинч започваше да разколебава решимостта ми. В отчаяние започнах да спасявам поне жизненоважните книжа и хардуера. Тя ме накара да ги струпам направо на пода.

След това ме принуди да сграбча всичките си дрехи до последното парцалче и да ги изнеса в задния двор. Докато крачеше войнствено зад мен, сякаш ме ръчкаше с къса сабя. Накара ме да напъхам всичко в градинската пещ за горене на сметта. Със свирен поглед наля вътре течността за подпалване на въглищата и я възпламени с клечка кибрит.

Дрехите пламнаха като плячкосан град.

— Струва ми се, че това е малко крайно — казах за десети или дванайсети път. — Все пак са само няколко бълхи.

Това обаче не бе всичко, което двете ми бяха приготвили. Кенди се върна прегърбена под огромния товар от насекомоизтребители. Хванаха ме на работа. Накараха ме да напръскам със спрей и поръся с прах целия апартамент, докато те стояха настрани, покрили лицата си с парчета плат, и говореха неща като: „Да му дадем съвършено нова декораторска длъжност, а той…“ или „Да си скъсаме «бибиповете» от работа, за да почистим апартамента, а той…“ Надеждата да получа десет хиляди долара в такава атмосфера не беше много голяма.

Накрая дори ме накараха да напръскам хардуера, книжата и ботушите си и тъкмо си мислех, че съм свършил, когато се оказа, че ме очаква и друг ужас. Виеше ми се свят от вдишването на ДДТ и казах, че се чувствам изтощен, когато двете скочиха към мен, грабнаха един флакон „Флит“ и започнаха да пръскат по МЕН! Дори втриха ДДТ в косата ми, а на протестите ми отговориха с: „Ако не си пълен с бълхи, защо си се разскачал?“