Елмор Ленард - Горещо хлапе

В деня, в който стана свидетел на обира и убийството в дрогерията „Диъринг“, Карлос Уебстър беше петнадесетгодишен. Случи се през есента на 1921, в Окмългий, Оклахома.

Както каза на Бъд Мадокс, началник на полицията в Окмългий, тъкмо беше откарал един товар крави за кланицата в Тълса и когато се върна, навън вече притъмняваше. Каза и че бе оставил камиона с ремаркето от другата страна на улицата пред дрогерията, след което беше влязъл вътре, за да си вземе една фунийка сладолед. Когато идентифицира един от крадците като Емет Лонг, Бъд Мадокс му рече:

— Емет Лонг обира банки, синко. Вече не се занимава с дрогерии.

Карлос беше възпитан на трудолюбие и уважение към по-възрастните, тъй че отвърна:

— Може да греша — знаейки, че не е така.

Отведоха го в полицейския участък и му показаха снимки. Първо посочи тази на Емет Лонг, вторачен в него от бюлетина за издирване на престъпници с награда 500 долара, след което откри и втория, Джим Рей Монкс, на една от другите фотографии, правени по време на отдавнашен арест. Бъд Мадокс каза:

— Изглеждаш ми сигурен? — След което го попита кой от двамата е гръмнал индианеца. Имайки предвид Джуниър Харжо от племенната полиция, който се беше озовал в магазина, без да подозира, че е попаднал на обир.

— Емет Лонг го направи — отговори Карлос, — с колт четиридесет и пети.

— Да не бъркаш нещо?

— Армейска изработка, като този на баща ми.

— Занасям те — рече Бъд Мадокс. Двамата с бащата на Карлос, Върджил Уебстър, бяха първи приятели, ветерани от Испано-американската война и доста години бяха нещо като местните герои. В последно време обаче, момчетата, завърнали се от Франция, успяваха да им задигнат славата с разказите си за Голямата война там.

— Ако ви интересува мнението ми — рече Карлос, — мисля, че Емет Лонг беше дошъл само за пакет цигари.

Бъд Мадокс му даде знак да не избързва.

— Започни от момента, в който се озова вътре.

Е, добре, всъщност причината беше, че влезе, за да си купи една фунийка сладолед.

— Мистър Диъринг беше отзад и се занимаваше с някакви рецепти… надникна през гишето и ми извика да си взема сам. Тъй че отидох при машината за сладолед и напълних една захаросана фунийка с двойна порция праскова, а после се върнах при тезгяха с цигарите и оставих пет цента до касата. Точно там си стоях, когато видях онези двамата да влизат, облечени в костюми и с шапки. В началото дори ги взех за търговски пътници. В същия момент мистър Диъринг се обажда да ги обслужа, понеже добре познавам магазина. Емет Лонг се приближава до тезгяха…

— И си го познал веднага?

— Щом се приближи съвсем, да, сър, от снимките във вестника. Каза ми да му дам пакет „Лъки“. Направих го, а той взема петачето, което бях оставил до касата, подава ми го и казва: „Това трябва да стигне.“

— Каза ли му, че е твое?

— Не, сър.

— Или че пакет „Лъки“ струва петнайсет цента?

— Въобще не му продумах. Само че, виждате ли, мисля, че точно тогава му хрумна да обере дрогерията, с касата, дето просто си стоеше там, а наоколо нямаше никой друг, освен мен с фунийката сладолед. Мистър Диъринг така и не се появи. Другият, Джим Рей Монкс, поиска тубичка „Ънгуентин“, тъй каза, за някакъв обрив, дето го измъчвал под мишниците заради жегата. Дадох му, но и за него не платиха. И тогава Емет Лонг казва: „Я да видим какво имаш в касата.“ Рекох му, че не зная как да я отворя, понеже не работя в дрогерията. Той пък се навежда през тезгяха и посочва с пръст един от клавишите… човекът явно разбираше от каси… и казва: „Ей онзи там. Натисни го и ще се отвори.“ Натискам клавиша… мистър Диъринг сигурно чу, че касата звънна, понеже извика от задната част на магазина: „Карлос, успя ли да обслужиш хората?“ А Емет Лонг отговори на висок глас: „Карлос се справя чудесно“, използвайки името ми. И после ми нареди да извадя книжните пари и да оставя дребните.

— Колко взеха общо?

— Не повече от трийсет долара — отвърна Карлос. Известно време остана замислен, припомняйки си какво се беше случило от този момент нататък, като се започнеше от това, че Емет Лонг бе насочил поглед към фунийката му със сладолед. Моментът беше личен, нещо само между него и известния банков крадец, така че го пропусна, казвайки на Бъд Мадокс: — Сложих парите на тезгяха пред него, повечето бяха по един долар, вдигнах очи…

— И в същия момент е влязъл Джуниър Харжо — каза Бъд Мадокс, — за да се натъкне на грабеж.