Елмор Ленард - Преследваният

Мати не беше направил и три крачки извън асансьора, когато Теди Кас го удари в гърдите и го вкара обратно. Валенцуела влезе след тях. Вратите се за-твориха и асансьорът пое нагоре. Теди Кас беше притиснал Мати до стената, а с другата си ръка беше стиснал за гърлото мършавото момче и го гледаше в широко отворените очи, докато Валенцуела разкъсваше пакета.

— Нищо няма — рече Валенцуела. Асансьорът спря и той натисна копчето за първия етаж. — Ще вземем момчето с нас.

Рашад стърчеше до стоянката за таксита от лявата страна на хотела, където циментови стъпала се спускаха към страничната улица, водеща за плажа. Изчака ги да дойдат с момчето помежду им, което или не се чувстваше добре или беше изплашено.

— Ето я примамката — каза Теди Кас.

— Има една кола, с емблемата на пехотата върху стъклото, която е спряла по-надолу. Много обичат да ти казват какво възнамеряват да правят, нали? — подхвърли Рашад. До него, опряна на стената до стъпалата, лежеше малка чанта. „Би трябвало да се появи всеки момент. Улицата е еднопосочна, така че ще трябва да мине пред хотела, преди да завие нанякъде.“ Рашад вдигна чантата си. „До скоро виждане, господа“

Той пое надолу по улицата и им помаха, без да се обръща.

Валенцуела и Теди Кас отведоха Мати до бялото БМВ, което беше паркирано в сянката на хотела.

Щеше да поеме на запад по Нордау до Ибн Гвирол, а после по Хайфа Роуд 50 50 Хайфа Роуд — изходна артерия към гр. Хайфа. . След кратко спиране в Херцлия, можеше да продължи на север, да отиде до Голан 51 51 Голан — местност, в която са разположени стратегическите Голански възвишения. или до Метула 52 52 Метула — град близо до Голан. , за да види дали има някакво движение по границата — терористи, които да се промъкват нелегално. Можеше да поговори с граничните патрули. И пак щеше да стигне до Синай — за един ден.

Дейвид включи камарото на скорост и стигна почти до пресечката. Ненормалният черен мюсюлманин изскочи на улицата точно пред него, като се ухили и вдигна ръка. Дейвис го позна, не беше възможно да не го познае, и спря. В следващия момент онзи вече беше отворил вратата и се качваше.

— Накъде сме?

Дейвис сложи лоста на нулева скорост. Нахълтва-нето не му хареса, но не му остана време да реагира.

— Отивам на север.

— Чудесно — каза Рашад, — готов съм да опозная страната.

Дейвис не помръдваше и Рашад се намести.

— Не бих искал да ти обърквам плановете, мой човек. Ако не съм желан, само ми кажи. Но ще ти бъда благодарен, ако ме закараш извън Тел Авив. Това място започна да ме потиска?

Дейвис запали колата и зави по Нордау.

— Целият този нощен живот, разните кръчми, като онази на Норман? Човече, много са приятни, но започват да ти дотягат. Май тогава с теб щяхме да ходим за китайска храна.

И така нататък. Рашад дърдореше Дейвис шофираше. Рашад се възхищаваше на колата и казваше, по дяволите, това нещо трябва да ги издуха всичките по пътя, даже и мерцедесите щяха да се влачат зад тях. Дейвис започна да се отпуска. От време на време, на светофарите, когато някой надуеше клаксона зад тях, Дейвис форсираше двигателя няколко пъти с натиснат съединител, заглушаваше онзи с клаксона, после го отпускаше и камарото излиташе от кръстовището. Детски игри, бензинът струваше долар и шейсет цента галона. На моменти това му харесваше, а пък чернокожият си умираше от кеф. Не беше чак толкова неприятен, когато не се опитваше да се прави на интересен и кротуваше. Чернокожият попита, дали чантата е всичкото, което Дейвис е взел със себе си. Тя беше на задната седалка. Дейвис отговори, че си носи и други неща в багажника. Някои списания, които му бе изпратила леля му. Рашад каза, че обича да пътува с малко багаж. Той отвори своята чанта, извади оттам едно кафийе в черно и бяло и си го сложи. Каза, че било страхотно и наистина си вярваше, че е страхотно. Опитваше се да бъде забавен и дружелюбен, но беше досаден.

На магистралата Хайфа Роуд Дейвис рече:

— Ще трябва да се отбия в Херцлия. Едно градче наблизо.

— Много ли ще се бавиш? — Рашад се засмя и свали кафийето. — По дяволите, като че ли има някакво значение, човече. Аз дори не знам къде отивам. Но ако искаш да се отървеш от мен, само кажи. Няма да ти се разсърдя. Ти беше много добър и аз оценявам жеста ти. Мисля, че след като снощи си по-бъбрихме и се запознах с приятелите ти, започнах да се чувствам и аз един от тях.

— Смятам, че няма да се забавя много — отговори Дейвис.