Елмор Ленард - Преследваният

— Не, не знаят — възрази Мел, — какво като са го видели да приказва с теб във фоайето.

— То е същото — каза Тали.

Мел я гледаше втренчено.

— Те не знаят нито името му, нито какво работи, нито къде живее. В това има голяма разлика. — Той се обърна към Дейвис. — Разбира се, всичко зависи от теб, сержант.

— Ще го направя — повтори Дейвис. — Къде са парите?

Мел му се ухили.

— Надявам се, че не си въобразяваш разни неща, сержант.

Дейвис нищо не каза и на свой ред се усмихна.

Той изслуша плана на Мел. Не беше нищо особено.

Отново бяха увили, както преди, металната кутия, в която бяха донесени парите.

Когато Розен се обадеше, Мати Харари щеше да вземе пакета, да мине през фоайето, да се качи в мерцедеса и да поеме нанякъде.

Няколко минути след това Дейвис, с парите в куфарчето на Мел, напъхано в чантата му, щеше да излезе през служебния вход. Щеше да мине напряко през паркинга и да стигне до клуба „М & А“, където беше паркирал колата си. Доста тъп план.

Опиташе ли се някой да го спре, Дейвис не беше длъжен да се съпротивлява „Освен, ако нямаш желание“ каза Мел и го попита, дали е бил във Виетнам. Дейвис кимна утвърдително. Мел рече: „Ами, както казах, в случай че нещо стане, всичко зависи от теб Но не мога да си представя, че един пехотинец ще се остави някой да се ебава с него.“

— Като че ли точно това е всичкото, което един пехотинец позволява да правят с него.

Седяха и чакаха. Мел отиваше за малко до съседната стая, връщаше се и гледаше часовника си, давайки да се разбере, че и той е нервен. Или пък крачеше напред-назад с ръце в джобовете и с приведени рамене. По едно време отиде до прозорците, погледна към парка, където булките се снимаха, а стопаните на кучета разхождаха любимците си и каза, че със сигурност там гъмжи от педали, защото паркът му приличал на педерастки парк. Повече не предложи от студените питиета.

Беше около един и половина, когато Мел реши, че е време за обяд и попита Дейвис какво ще иска Дейвис отвърна, че би си поръчал шварма 48 48 Шварма — традиционна за евреи и араби питка с пълнеж. . Какво, по дяволите, е шварма, възкликна Мел. Дейвис му обясни — агнешко и разни други неща, пъхнати в пита. Мел каза на Тали, че той иска омлет със сирене и гъби, и пържени картофи. Не попита Мати ще вземе ли нещо, но го направи Тали, а после се обади на „обслужване по стаите“ и започна да говори на иврит.

След малко тя закри слушалката с ръка и се обърна към Мел:

— Не могат да сложат млечните продукти и месото на един поднос.

— Какви млечни продукти?

— Омлетът.

— Кажи им, за Бога, че яйцата се снасят от кокошки.

— Те имат предвид сиренето — отвърна Тали.

— Боже мой — обърна се Мел към Дейвис. — Това за вярване ли е, кажи? Нека тогава ги сложат на два подноса — нареди той на Тали — изобщо не ми пука колко подноса ще използват.

Докато чакаха, ставаше все по-интересно. Дейвис си поприказва с Тали, като я разпитваше как е прекарала в армията и разбра къде живее. Но не можеше да се отпусне и да бъде забавен, докато Мел беше в стаята.

Най-сетне, към четири часа, телефонът иззвъня и Тали вдигна. От начина, по който тя го погледна, преди да погледне към г-н Банди и да му подаде, кимвайки, слушалката, Дейвис разбра, че беше Розен.

От мястото, където Дейвис седеше, не можеше да чува добре. Мел беше застанал с ръка в джоба и гледаше към стената, докато казваше: „Да… разбира се… чакахме те, готови сме за тръгване“ с много по-различен тон, услужлив и малко подмазвачески. Той подаде телефона на Тали и й рече: „Ти вземи адреса, трябва да бъде ясен“. После продължи в слушалката: „Рози, не се притеснявай. Все едно, че е вече приключено.“

Тали поприказва с Розен. Когато затвори, изглеждаше тъжна.

— Адресът му е „Рехов билу“ 30 в Херцлия 49 49 Херцлия — курортен град на север от Тел Авив, където живеят предимно богати хора. .

— Зная приблизително къде е — каза Дейвис.

— Запиши му го — рече Мел. — Какво е това, къща ли е?

— Апартамент. Номер 23 на петия етаж, На негов приятел е — уточни Тали, — трябва да вземеш асансьора.

Мати пое пакета и излезе, без да се обърне, когато Тали му избърбори нещо на иврит.

След няколко минути беше ред на Дейвис с куфарчето с парите в чантата си и с хилядата долара в джоба. На вратата Тали каза:

— Ако имаш път насам, моля те, намини да ми кажеш как е г-н Розен.

Дейвид тръгна, като се чудеше дали Тали спи с Розен. Гореше от нетърпение да види този г-н Розен.