Елмор Ленард - Преследваният

Следващата случка беше доста особена.

Израелката Садрин, облечена с жълта рокля и накичена с перли, тихо свиреше Шопен на пиано. Това си го спомняше. Спомняше си още, че пи бренди с газарина вода и лимон. Докато си говореха, тя пи повече от всички израелки, които Дейвис някога бе виждал да пият, и започна да се смее на това, коего той й разправяше. Изпиха брендито и наченаха бутилка бяло вино, която бързо преполовиха, а момичето все се смееше и го убеждаваше, колко е забавен. Той се чувстваше добре, чувстваше, че я привлича. Тя му рече: „Приятно ми е да те гледам“. Беше го възбудила с жълтата си рокля и перлите — това беше едно от странните неща — и със сочните си дебели устни, за които й бе казал, че приличат на кошница с плодове. Не знаеше, откъде му дойде наум, но на нея й хареса и пак се смя, а когато започнаха да се целуват, струваше му се, че тя иска да го изсмуче целия. Хубаво беше, но изтощително, изцеди силите му в леглото и докато устните й бяха впити в неговите, Дейвис си мислеше, че тя никога няма да свърши, мислеше си, какво по дяволите правя тук. Тогава си я представи как седеше сама в жълтата си рокля, с перлите. Спомни си колко се беше зарадвала да го види, да види някого, който и да е той, и я остави да продължи, като най-после освободи устата си и и каза, че е красива — не беше лоша — че харесва устните й, очите й, тялото й — доста по-едро и по-тежко сега, когато беше без рокля. Говореше й хубави неща, докато тя продължаваше. След това момичето отиде в банята и повърна в легена. Започна да пъшка, каза му, че не се чувства добре, че й се иска да умре, че няма аспирин. После едрото момиче заспа, като викаше майка си на иврит.

Върнал се в блока на пехотинците — наоколо не се виждаше никой — Дейвис набързо се оправи: сложи си риза и дънки и нахлупи едно обикновено бяло кепе. Обичаше, когато беше махмурлия, да го носи ниско над очите… Бавно изяде два сандвича с яйца и лук, изпи две ледено студени бири „Макаби“, Чувстваше се като прероден. Нахвърля още малко дрехи в една чанта и събра купчината списания „Луисвил куриер журнал“ , които му бе изпратила леля му. Какво още? Трябваше да отскочи до апартамента на Норман в Рамат Авив 46 46 Рамат Авив — квартал в Тел Авив. , за да вземе пушката. И друго? Трябваше да се види с Тали и да си вземе чантата с мръсните дрехи. Имаше и още нещо. По дяволите, преди това трябваше да се срещне с приятеля й Мати Харари. В единайсет часа.

Беше единайсет без двайсет, когато тръгна от блока и се размина с Уилард Мимс, който се връщаше от Афека с бронираната си жилетка и с кубинките. Пи за пет минути една бира при Норман, който го посрещна по долни дрехи. Беше не повече от единайсет и петнайсет, когато спря пред клуба „М & А“ на Хайаркон, недалеч от хотел „Пал“.

Сети се за своя проблем — беше го забравил през последните малко повече от дванайсет часа — и това го натъжи. След двайсет и шест дни щеше да се уволни.

„М & А“ — Мигел и Али, едно място, където Аржентина се срещаше с Близкия изток, заведение с двор отпред, скрито от улицата, бели варосани стени, тъмни греди, импресионистични рисунки. Не беше бар, в който се къркаше, както в този на Норман, а бар, в който се водеха разговори, където младите израелци идваха да побъбрят и да поиграят на табла, като с часове пиеха по чаша кафе или чаша вино. На Дейвис му харесваше, всеки път, когато дойдеше, харесваше му атмосферата и все си обещаваше, че някой ден нарочно ще се отбие и ще се научи да играе табла. Но обикновено се озоваваше при Норман.

Попита Мати дали иска нещо за пиене. Мати поклати отрицателно глава. В бара нямаше никой друг освен Мати Харари, приятелят на Тали, и Ора, жената на Мигел, застанала зад неголемия плот. Дейвис си взе една ледено студена бира „Голд стар“, настани се до Мати и видя чантата си на пейката.

— Донесъл си я. Чудесно.

— Човече, тя много иска да те види. Но не трябва да влизаш през главния вход.

— Защо да не трябва да влизам през главния вход?

— Ще ти покажа друг път, ще вземеш асансьора от мазето.

— От какво се притесняваш?

— Какво приказваш? Не аз се притеснявам. Слушай, те ги следят, бе човек. Тали не знае какво става.

— Аз също не знам — отвърна Дейвис — даже не знам за какво говориш.

— Нищо няма да ти кажа, така че не ме питай.

Все едно, че му казваше: само се опитай да ме накараш. Тъмнокожият сефарадим 47 47 Сред евреите съществуват две големи групи: ашкеназки евреи (ашкеназим) и сефарадски евреи или сефарадим от старото име на Испания — Сефарад. Ашкеназките евреи говорят езика идиш, а сефарадските — старинен испански диалект. Те са потомци на прогонените от Испания евреи през 1492 г. с едикт на католическите крале Фернандо и Изабела. Сефарадските евреи живеят предимно в Африка и на Балканския полуостров. Мати, с бандитските си мустачки и буйната си коса, наистина приличаше на уличник. Изглежда можеше да бъде доста корав. Тали беше казала, че е прекарал известно време в затвора в Хайфа. За Дейвис това нямаше значение. Все пак момчето беше третокласен войник. Можеше да издържи около две минути в бой.