Патриша Корнуел - Проектът Калигула

— Времето също беше гадно. А много от колите не можеш да ги изкараш навън. Дюзенберга, бугатито, ферарито…

— Май нещо се обърках — рече Бъргър. — Мислех, че Боби не си е бил вкъщи онази вечер.

Скарпета бе сама в лабораторията — Луси и Марино бяха излезли преди малко да намерят Бъргър и Бентън. Продължаваше да разглежда онова, което й пращаше Гефнър, и данните, течащи по другите два монитора. Изучаваше многослойните люспици боя, едната хромовожълта, а другата яркочервена, и показанията, които минута по минута приближаваха живота на Тони Дериън към края му.

— Частиците, които си взела от раната на главата на Тони Дериън, и особено от косата й — звучеше гласът на Гефнър по говорителя. — Направих напречен разрез на тези, които виждаш, но още нямам възможност да изготвя микроскопски проби, така че това е бързо, грубо и калпаво. Получи ли образите на екрана?

— Да. — Скарпета гледаше ту люспиците боя, ту диаграмите, картите и множеството графики.

Докладите от „БиоГраф“ устройството бяха хиляди, а тя не можеше да спре картината, да я пусне отначало или да превърти напред, нямаше никакъв избор, освен да гледа данните, докато програмите на Луси ги пресяваха и сортираха. Процесът не бе достатъчно бърз или гладък и даваше малко объркващи резултати. Проблемът бе „Калигула“. Те не разполагаха с частния софтуер, разработен с конкретната цел да събира и манипулира галактиката от данни от „БиоГраф“ устройствата.

— Хромовожълтата люспа е от боя на маслена основа, акрилен меламин и алкидна смола, от стара кола — обясняваше Гефнър. — Виж, червената люспа е доста по-нова. Това си личи от факта, че пигментите са органични оцветители, а не неорганични тежки метали.

Скарпета следеше движението на Тони Дериън из къщата на Хана Стар вече двайсет и седем минути. Тоест двайсет и седем минути по времето на Тони — от три и двайсет и шест до три и петдесет и три във вторник следобед. През този интервал околната температура в къщата на Парк авеню се задържаше между двайсет и един и двайсет и два градуса, докато Тони минаваше през различни нейни части. Движеше се бавно и неравномерно, пулсът й не надхвърляше шейсет и седем, което означаваше, че е отпусната, вероятно се разхождаше и говореше с някого. После температурата изведнъж започна да пада. Двайсет и един, осемнайсет, седемнайсет и надолу, но движението й оставаше постоянно, между десет и двайсет крачки на всеки петнайсет секунди — тоест спокоен ход. Вървеше през някоя част от къщата на Стар, която бе по-хладна.

— Очевидно е, че боята не е дошла от оръжието — каза Скарпета на Гефнър. — Освен ако не е било боядисано с автомобилна боя.

— По-вероятно имаме пасивно прехвърляне — прозвуча гласът на Гефнър. — Или от предмета, с който е ударена, или може би от колата, с която е транспортирано тялото й.

Шестнайсет, петнайсет, четиринайсет градуса и продължаваше да пада. Тони вървеше все така бавно. Осем крачки. Три крачки. Седемнайсет крачки. Нула крачки. Една крачка. Четири крачки. На всеки петнайсет секунди. Температурата беше тринайсет градуса. Хладничко. Движението й си оставаше същото. Вървеше и спираше, може би говореше с някого, може би гледаше нещо.

— Не са от един и същ източник, освен ако пак нямаме пасивно прехвърляне — каза Скарпета. — Жълтата люспа е от по-стара кола, а червената — от много по-нова.

— Точно така. Пигментите в хромовожълтата люспа са неорганични и съдържат олово — каза Гефнър. — Вече знам, че ще открия олово, макар че не съм използвал инфрачервен спектроскоп с трансформация на Фурие, нито газов хроматограф-масов спектрометър. Люспите, които виждаш, могат лесно да бъдат различени по възраст. По-новата боя има дебел, ясно забележим предпазен горен слой, тънък основен слой с червен органичен пигмент, а после три цветни грундови слоя. Хромовожълтата люспа няма ясно различим горен слой и е с дебел основен слой, под който има грунд. Двете черни люспици също са нови. Само жълтата е стара.

Още диаграми и карти се плъзгаха бавно по екрана. Три часът и петдесет и девет минути по времето на Тони Дериън. Четири и една минута. Четири и три минути. Кислородът в кръвта й бе деветдесет и девет процента, пулсът — шейсет и шест удара, скоростта на движение — между осем и шестнайсет крачки, осветлението се задържаше постоянно, триста лукса. Температурата бе паднала до тринайсет градуса. Тя вървеше през някакво хладно и слабо осветено място. Жизнените й показатели сочеха, че е съвсем здрава.