Патриша Корнуел - Проектът Калигула

— Само едно нещо ще ти кажа, преди да влезем — каза Бъргър. — Аз не съм слабохарактерна и не съм страхливка. Да видя снимки, направени преди дванайсет години, е едно. Но това, което ми съобщи ти, е съвсем друго. Имах причина да мисля, че Луси е познавала Руп Стар, докато е била в колежа, но не и че е имала финансови взаимоотношения с Хана само преди половин година. Сега нещата се промениха и ще действаме съобразно с това. Искам да го чуеш в прав текст, защото не ме познаваш. А това не е добър начин да започнем.

— Не съм имала намерение да правя нещо неуместно. — Бонел бе повторила тези думи вече няколко пъти. — Но онова, което е открила Луси в хотелската стая на Уорнър Ейджи, в компютъра му, засяга и моя случай, защото той се е представял за моя свидетел Харви Фоли. А и не знаем докъде ще стигнат нещата, в какво са замесени всички тези хора, особено щом е свързано с организираната престъпност и с онова, което ми разправяше за онзи французин с генетичното заболяване.

— Не е нужно да продължаваш да се обясняваш.

— Не съм искала да си пъхам носа, нито пък съм била любопитна и съм злоупотребила с привилегиите или поста си като полицейски служител. Нямаше да се обърна към КИЦ, ако не бях сериозно обезпокоена за надеждността на Луси. Налагаше се да разчитам на нея, а бях дочула това-онова. Някога тя е членувала в паравоенни организации, нали? И са я уволнили от ФБР и АТО. Фактът, че ти помага в случая на Хана Стар, нямаше нищо общо с мен. Но вече има. Аз съм главният детектив по случая Тони Дериън.

— Разбирам. — Бъргър наистина разбираше.

— Искам да се уверя, че е така — каза Бонел. — Ти си окръжният прокурор, началникът на Отдела по сексуални престъпления. Аз съм в „Убийства“ само от една година и още не сме работили заедно. За мен това също не е добър начин да започнем. Но няма да приема една свидетелка за чиста монета, без да задавам въпроси, само защото ти я познаваш — защото сте приятелки. Луси ще бъде моя свидетелка, така че трябваше да проверя някои неща.

— Тя не ми е приятелка.

— Ще се озове на свидетелското място, ако случаят на Тони стигне до съда. Или случаят на Хана.

— Тя не ми е просто приятелка. И двете знаем каква е — каза Бъргър и емоциите в нея се разбушуваха. — Сигурна съм, че и аз съм се появила на онази проклета видеостена в КИЦ, пред очите на всички. Тя ми е повече от приятелка. Знам, че не си наивна.

— От уважение аналитиците не показаха информацията за Луси на стената. Нито пък нещо за теб. Бяхме на една работна станция и ровехме из данните, из всички открити връзки. Не се опитвам да ти се бъркам в работата. Не ме интересува какво правят хората в личния си живот, освен ако не е незаконно, и не очаквах КИЦ да открие такава информация за „Бей Бридж Файнанс“. Това свързва Луси директно с Хана. Не казвам, че Луси е замесена в измамата.

— Ще разберем дали е така — отвърна Бъргър.

— Ако той иска да ни каже и ако знае. — Бонел имаше предвид Боби. — А може и да не знае, по същата причина, по която Луси може да не знае. Понякога хората, разполагащи с толкова пари, не знаят подробностите, защото други хора се занимават с инвестирането, управлението и всичко останало. Точно това се е случило с жертвите на Бърни Мадоф. Съвсем същото. Те не са знаели, така че не са направили нищо нередно.

— Луси не е от хората, които не знаят — каза Бъргър. Освен това Луси не бе от хората, които оставят нещата просто така.

„Бей Бридж Файнанс“ беше брокерска фирма, която предполагаемо се специализираше в диверсификация на портфейли между отрасли като дърводобив, добив на петрол, минно дело и недвижими имоти, включително луксозни апартаменти по бреговата линия на Южна Флорида. Според това, което Бъргър знаеше за мащабите на измамата, вършена от тази финансова пирамида, преди да я разобличат, имаше голяма вероятност загубите на Луси да са тежки. Тя възнамеряваше да узнае каквото може от Боби Фулър, не само за финансите на Хана, но също и за любовната й връзка с Хап Джъд, чиито наклонности бяха силно смущаващи и може би опасни. Беше време да постави пред Боби въпроса за Хап и за много други неща, да му покаже безбройните връзки с надеждата, че той би могъл да хвърли някаква светлина върху тях — а Боби, изглежда, искаше да го направи. Когато се бе свързала с него на джиесема му преди по-малко от час, той бе казал, че с радост ще поговори с нея и Бонел, стига да не е на публично място. Както и миналия път, трябваше да се срещнат тук.

— Хайде — каза Бъргър и двете слязоха от колата.