Патриша Корнуел - Проектът Калигула

Марино и Луси гледаха някакви диаграми, които се нижеха по екраните на лаптопите.

— Мамка му — каза високо Марино и погледна през защитните си очила към Скарпета. — Докторке, я ела да видиш.

А гласът на Гефнър продължаваше:

— Някои хора отглеждат вълци, или в повечето случаи мелези, кръстоска на вълк и куче. Но в тази вуду кукла има чиста, необработена вълча козина. Това най-вероятно е свързано с ритуалния мотив за бомбата. Всичките ми изследвания сочат, че тук имаме нещо като черна магия, макар че символизмът е спорен и малко противоречив. Вълците не са лоши. Но всичко друго е, включително експлозивите, пиратките, които са щели да причинят истинска вреда, наранявайки теб или някой друг.

— Не знам какво си намерил. — Скарпета му напомняше, че засега знае само, че сред останките на бомбата е открита козина, за която Марино бе предположил, че е от куче, а сега бе установено, че е вълча.

В другия край на лабораторията по екрана на единия лаптоп се нижеха карти. Карти на улици. Фотокарти, релефни карти и топографски карти.

— Това е, което мога да ти кажа предварително — прозвуча гласът на Гефнър. — Има ужасна миризма. Нещо като на катран и лайна, ще прощаваш за израза. Чувала ли си за асафетида?

— Не готвя индийска храна, но знам какво е. Билка, известна с противната си миризма.

Марино се приближи с шумолене към Скарпета и каза:

— Тя го е носила през цялото време.

— Кое е носила? — попита Скарпета.

— Часовникът и един от онези сензори. — Откритата част от лицето му, между маската и шапката за коса, бе зачервена и той се потеше.

— Извинявай — каза тя на Гефнър. — Съжалявам, върша около двайсет неща едновременно. Какво каза за дявола?

— Има си причина да я наричат дяволско лайно — повтори Гефнър — и може би ще те заинтересува, че се смята, че миризмата на асафетида привлича вълците.

Чуха се стъпки на увити в хартия крака. Луси мина по белите плочки и отиде до една работна станция, провери различни връзки и откачи кабелите на един голям плоскоекранен монитор. После отиде до друга работна станция и направи същото.

— Някой е положил големи усилия да стрие асафетида и нещо, което прилича на асфалт, и да ги смеси с някакво чисто масло, като например гроздово или ленено.

Луси отнесе мониторите до мястото, където седеше Скарпета, и ги постави върху бюрото. Включи ги към един портов хъб, екраните светнаха и по тях се занизаха бавно мъгляви образи, които после станаха отчетливи. Разнесоха се отново шумолящите стъпки на Луси, докато се връщаше към лаптопите си и Марино. Двамата заговориха. Скарпета долови думите „еба ти бавното“ и „неправилно подредени“. Луси беше изнервена.

— Ще използвам газов хроматограф-масов спектрометър. Инфрачервен спектроскоп с трансформация на Фурие. Но какво бих могъл да кажа сега, като съм го видял само под микроскоп? — говореше Гефнър.

По екрана течаха диаграми, карти и скрийншоти. Жизнени показатели, дати, часове. Подвижност и излагане на светлина. Очите на Скарпета се плъзгаха по данните от „БиоГраф“ устройството, после погледна към файла, който току-що бе отворила на компютърния екран. Микроскопски образи: навити сребърни ленти, покрити с ръждиви петна, и нещо, което приличаше на парченца от куршуми.

— Определено има железни стружки — каза Гефнър, — които са лесно разпознаваеми на око и с магнит, а с тях са смесени матовосиви частици, също тежки. Потънаха на дъното на епруветка, пълна с вода. Може би са оловни.

Жизнените показатели на Тони Дериън, местоположението й, климатичните условия, дати и часове, записвани на всеки петнайсет секунди. В два часа и дванайсет минути във вторник, на 16-и декември, бе регистрирана температура двайсет и един градуса по Целзий, интензитет на бялата светлина петстотин лукса, типична осветеност за вътрешни помещения, кислородът в кръвта й е бил деветдесет и девет процента, пулсът — шейсет и четири удара, скоростта на движение — пет крачки, а местоположението — апартаментът й на Второ авеню. Била си е вкъщи, будна и се е разхождала. Ако се приемеше, че именно тя е носила „БиоГраф“ устройството. Скарпета приемаше, че е така.

— Ще проверя резултатите с рентгенова флуоресцентна спектроскопия. Определено има частици кварц, което бих очаквал от стрит асфалт. Докоснах с нажежена волфрамова игла някои частици от кафяво-черния лепкав гъст полутвърд материал, за да видя дали ще се размекне, и той се размекна. Освен това има характерния мирис на асфалт или петрол.