Патриша Корнуел - Проектът Калигула

— Ако не е малоумен, сигурно подозира, че някой преглежда имейлите й. Това ме кара да се чудя дали не го прави заради нас — рече О’Дел.

„Игрички“, помисли си Бентън и безпокойството му се усили.

— Не знам какво подозира той. На пръв поглед изглежда, че се надява Хана да е жива някъде и да чете имейлите му — каза Бъргър. — Предполагам, знае какво съобщиха снощи в „Докладът на Криспин“, че уж в някакво такси били открити нейни косми. И затова се връща в града толкова внезапно.

— Това е все едно да чуе, че е мъртва. Проклети журналисти — каза Стокман. — Готови са на всичко за по-висок рейтинг и пет пари не дават какво причиняват на хората, чийто живот съсипват. — Обърна се към Бентън. — Тя наистина ли е казала това за нас? Имам предвид, за ФБР, че профилирането било отживелица?

Стокман говореше за Скарпета и за новината, която снощи бе на таблото на Си Ен Ен и по целия интернет.

— Мисля, че са я цитирали неправилно — отвърна невъзмутимо Бентън. — Мисля, че е искала да каже, че доброто старо време си е отишло, а и никога не е било чак толкова добро.

Космите бяха дълги и груби, с четири ивици бяло и черно, и изтъняваха до остър връх.

— Можеш да провериш ДНК-то, ако искаш потвърждение на биологичния вид — чуваше се гласът на Гефнър по говорителя на телефона. — Знам една лаборатория в Пенсилвания, „Майтотайпинг Текнолъджис“, която се специализира в определянето на животински видове. Но мога да ти го кажа още отсега, въз основа на това, което виждам. Класически вълк. Прериен вълк, подвид на сивия вълк.

— Добре де, не е куче, щом казваш. Признавам, че на мен ми прилича на козина на немска овчарка — каза Скарпета от работната станция, където можеше да разглежда образите, пращани й от Гефнър.

В другия край на лабораторията Луси и Марино следяха какво става на лаптопите „Макбук“. От мястото си Скарпета можеше да види как данните бързо се подреждат в диаграми и карти.

— Не можеш да намериш косми с такива ивици на немска овчарка — прозвуча гласът на Гефнър.

— А по-фините сиви косъмчета, които виждам? — попита Скарпета.

— Те са смесени с другите. Това е просто вътрешна козина. Тази имитация на вуду кукла, залепена отпред на картичката, е била натъпкана с козина и малко други примеси, може би изпражнения, сухи листа и тем подобни. Което показва, че козината не е обработена, вероятно е взета от естествената среда, може би от леговището им. Разбира се, не съм разгледал всичката козина, която получих, но предполагам, че е само вълча. От различни части на тялото.

— Откъде човек може да вземе такава козина?

— Потърсих и открих няколко възможни източника — каза Гефнър. — Резервати, центрове за опазване на вълците, зоологически градини. Освен това вълча козина се продава в един известен вещерски магазин в Сейлъм, Масачузетс, казва се „Магия“.

— На Есекс стрийт, в старата градска част — каза Скарпета. — Била съм там. Имат много хубави масла и свещи. Нищо зло или свързано с черна магия.

— Не е нужно да е зло, за да бъде използвано със зла цел — каза Гефнър. — „Магия“ продава амулети, еликсири, а също и вълча козина в малки торбички от златиста коприна. Предполага се, че тя те пази и има целебна сила. Съмнявам се, че нещо, продавано по този начин, ще е обработено, така че може би вълчата козина в куклата идва от чародейски магазин.

Луси гледаше към Скарпета от другия край на стаята, сякаш бе открила нещо важно и знаеше, че тя би искала да го види.

В това време Гефнър обясняваше:

— Вълците имат два слоя козина. Вътрешният е по-мек, прилича на вълна и служи за изолация. А външният, предпазният слой, се състои от груби косми, които не пропускат вода и имат това оцветяване, което виждаш на снимките. Отделните видове се различават по окраската си. Прерийният вълк не е характерен за тези места. Среща се предимно в Средния запад. А и обикновено не се сблъскваме с вълча козина при криминални случаи. Не и тук, в Ню Йорк.

— Не ми се е случвало никога — каза Скарпета. — Нито тук, нито никъде.

Луси и Марино стояха прави в защитните си облекла и говореха разпалено. Скарпета не можеше да ги чуе какво казват. Нещо ставаше.

— Аз съм виждал, по една или друга причина. — Тенорът на Гефнър звучеше небрежно. Малко неща можеха да го развълнуват. От доста години вървеше по дирите на престъпниците с микроскоп. — По хорските къщи има какви ли не боклуци. Поглеждала ли си някога валма прах под микроскопа? По-интересно е от астрономията, цяла вселена от информация за това кой влиза и излиза от жилището на даден човек. Има какви ли не косми и козина.