Патриша Корнуел - Проектът Калигула

— Някакъв резултат? — попита Бентън, докато вдигаше яката на палтото си.

— Заобиколихме отзад и се опитахме да надзърнем през прозорците, за да видим дали вътре става нещо. Засега нищо — каза Марино. — Луси мисли, че има заглушаващо устройство, а аз мисля, че трябва да разбием вратата и да нахлуем с пистолетите, без да чакаме ОБР.

— Защо? — попита тъмнокосата жена.

— Познавам ли ви? — Луси бе нервна и недружелюбна, отвътре й кипеше.

— Марти Лание, ФБР.

— Идвала съм тук навремето — каза Луси, отвори сака си и издърпа едно от чекмеджетата в багажника на Марино. — Руп мразеше джиесеми и не ги допускаше в къщата.

— Индустриалният шпионаж… — започна Лание.

— Той ги мразеше — прекъсна я Луси. — Смяташе ги за просташки. Ако сте вътре и се опитате да използвате телефона си или да влезете в интернет, не хващате сигнал. Той не се занимаваше с шпионаж. Безпокоеше се други да не го правят.

— Предполагам, че може да има много мъртви зони — каза Бентън. Имаше предвид варовиковата къща с високи прозорци и балкони с перила от ковано желязо, която напомняше на Луси за големите частни домове в сърцето на Париж, на остров Сен Луи.

Тя познаваше дома на Шандон, населяван от покварените аристократи, от които произлизаше Жан-Батист. Къщата на Стар приличаше на него по стил и размери, а някъде вътре бяха Бонел и Бъргър, и Луси щеше да направи каквото е нужно, за да влезе и да ги намери. Тя пъхна скришом в сака хидравличен разширител, а после открито сложи вътре прибора за нощно виждане, който бе подарила на Марино за последния му рожден ден и който на практика представляваше преносима версия на уреда, монтиран на хеликоптера й.

— Мразя политическите съображения, но все пак… — почна Лание.

— Тук имаш право — каза Бентън. Гласът му бе нетърпелив и напрегнат. — Представете си, че разбием вратата, а те седят в хола и пият кафе. Най-много се тревожа да нямаме ситуация със заложници и намесата ни да изостри нещата. Не съм въоръжен. — Последните думи бяха отправени към Марино и прозвучаха като обвинение.

— Знаеш какво имам — каза Марино на Луси: даваше й неизречена инструкция.

Специален агент Лание с нищо не показа, че е чула това или че е забелязала как Луси грабна мек черен калъф с размерите на тенис ракета, само че с надпис „Берета СХ4“. Подаде го на Бентън и той го метна през рамо. Не знаеха кой е в къщата или в близост до нея, но очакваха Жан-Батист Шандон. Той беше или Боби Фулър, или някой друг и работеше с помощници, които изпълняваха заповедите му — зли хора, способни на всякакви низости. Ако Бентън срещнеше някого, не смяташе да се защитава с голи ръце, а с компактна деветмилиметрова карабина.

— Мисля, че трябва да се обадим на ОБР и да повикаме щурмовия екип — каза предпазливо Лание. Не искаше да изглежда, че дава акъл на полицията как да си върши работата.

Марино не й обърна внимание. Вперил поглед в къщата, той попита Луси:

— И кога е било това? Кога си била тук за последно и си видяла заглушаващата система?

— Преди около две години — каза тя. — Руп я имаше поне от началото на деветдесетте. Много мощна заглушаваща система, която може да блокира радиочестотите от двайсет до три хиляди мегахерца. Полицейските радиостанции работят на осемстотин мегахерца и няма да струват пукната пара тук, както и джиесемите. Ако искаш малък тактически съвет, съгласна съм с нея. — Тя погледна Лание. — Докарай веднага ОБР, и то най-добрия екип, защото трудната част не е разбиването на вратата, а какво ще правиш, ако срещнеш съпротива, защото не знаем кой или какво има вътре. Ако нахлуеш сам, може да те гръмнат или пък шефовете ще те разпнат после. Избирай.

Говореше спокойно, макар че вътрешно крещеше и не искаше да чака никого. Обърна се към Марино.

— На кой канал си, в случай че видя някого?

— На първи — каза той.

Луси бързо тръгна по посока на Сентръл Парк Саут и щом сви зад ъгъла, затича. Зад къщата имаше павирана площадка, която водеше до дървена гаражна врата, боядисана в черно. Наблизо стоеше един униформен полицай, с когото се бе запознала преди малко, и оглеждаше храстите с фенерчето си. Четирите етажа на къщата над него бяха тъмни, без нито един осветен прозорец.

— Виж какво — каза Луси, откопча сака и извади прибора за нощно виждане. — Аз ще постоя тук и ще огледам прозорците за следи от топлинно излъчване. А ти по-добре иди отпред. Смятат да разбият вратата.

— Никой не ме е повикал. — Чертите му бяха неразличими в трепкащата светлина на уличните лампи. По възможно по-любезен начин й казваше да си го начука.