Патриша Корнуел - Проектът Калигула

— Недей — каза Бъргър и си пролича, че се страхува от Луси. — Свали пистолета. Моля те.

— Какво? — попита изумено Луси и забеляза как дясната ръка на Бонел потрепва.

— Моля те, свали пистолета — каза Бъргър безизразно.

— Опитвахме се да те открием по телефона, по радиото. Ей, по-полека — каза Луси на Бонел. — Отдалечи ръцете от тялото си. Бавно. Протегни ги напред. — Пистолетът й бе готов за стрелба.

— Каквото и да си направила, няма нужда от това — каза Бъргър. — Моля те, свали го.

— Кротувайте. Спокойно. Идвам при вас и ще поговорим — каза Луси. — Не знаеш какво се случи. Не можахме да се свържем с теб. Мамицата му! — изкрещя тя на Бонел. — Да не си посмяла да си мръднеш пак ръката!

Настя промърмори нещо на руски и се разплака.

Бъргър пристъпи към Луси и каза:

— Дай ми пистолета и ще поговорим. Ще поговорим за каквото искаш. Всичко е наред. Няма значение какво си направила. Независимо дали става дума за пари или за Хана.

— Нищо не съм направила. Изслушай ме.

— Успокой се. Просто ми дай пистолета. — Бъргър се взираше в нея, а Луси се взираше в Бонел, за да е сигурна, че не посяга към оръжието си.

— Няма да се успокоя. Ти не знаеш коя е тя. — Луси имаше предвид Настя. — Нито пък който и да било от тях. Тони е дошла тук. Не знаеш, защото не можахме да се свържем с теб. Часовникът й е имал джипиес и тя е била тук. Дошла е тук във вторник и е умряла тук. — Хвърли поглед към жълтото такси „Чекър“. — И той я е държал тук известно време. Или пък те.

— Никой не е бил тук. — Настя клатеше глава и плачеше.

— Лъжеш — каза Луси. — Къде е Боби?

— Не знам нищо. Просто правя каквото ми кажат — проплака Настя.

— Къде беше той във вторник следобед? — попита Луси. — Къде бяхте ти и Боби?

— Аз не слизам тук, когато той показва колите на разни хора.

— Кой друг е бил тук? — попита Луси, но Настя не отговори. — Кой беше тук във вторник следобед и през цялата сряда? Кой потегли оттук в четири и нещо сутринта, вчера сутринта? С това. — Луси кимна към таксито и каза на Бъргър: — Тялото на Тони е било в него. Не можахме да се свържем с теб, за да ти кажем. Люспите жълта боя, открити по трупа й, са от нещо старо. Стара кола, боядисана в този цвят.

— Много проблеми се събраха — каза Бъргър. — Ще ги оправим някак си. Моля те, Луси, дай ми пистолета.

Малко по малко започна да й просветва какво има предвид Бъргър.

— Независимо какво си направила, Луси.

— Нищо не съм направила. — Луси говореше на Бъргър, но държеше под око Бонел и Настя.

— Няма значение. Ще го преодолеем — каза Бъргър. — Но всичко трябва да свърши сега. Трябва. Дай ми пистолета.

— До дюзенберга ей там има кутии — каза Луси. — Това е стационарната система, която заглушава телефоните и радиостанциите ви. Ако погледнете, ще ги видите. Намират се от лявата ми страна, до стената. Приличат на малка пералня и сушилня, с редици лампички отпред. Превключватели за различните радиочестоти. Руп нареди да я инсталират и можете да видите, че е включена. Лампичките светят червено, защото всички честоти са заглушени.

Не помръднаха и не погледнаха. Очите им бяха приковани в Луси, сякаш тя можеше да ги убие всеки момент — както Бъргър си бе наумила, че е направила с Хана. „А ти си била вкъщи онази вечер. Жалко, че не си видяла нищо.“ През последните седмици Бъргър го повтаряше многократно, защото домът на Луси бе на Бароу стрийт и Хана бе видяна за последно на Бароу стрийт, а Бъргър знаеше на какво е способна Луси и не й вярваше, страхуваше се от нея, мислеше я за непозната, за чудовище. Луси не знаеше какво да каже, за да промени това, да превърти живота назад до предишното положение. Обаче нямаше да позволи на разрухата да се задълбочи. Всичко щеше да свърши сега.

— Джейми, иди там и погледни — каза Луси. — Моля те. Иди до кутиите и погледни. Има превключватели за различните честоти.

Бъргър я заобиколи отдалеч. Луси не я гледаше, бе заета да наблюдава ръцете на Бонел. Марино бе споменал, че Бонел работи в „Убийства“ отскоро, и й личеше, че е неопитна. Не разбираше какво става, защото не се вслушваше в инстинктите си, опитваше се да мисли и бе паникьосана. Ако се вслушаше в инстинктите си, щеше да осъзнае, че Луси е агресивна, защото самата Бонел е агресивна, че не Луси е предизвикала това противопоставяне.

— При кутиите съм — обади се Бъргър откъм страничната стена.

— Превключи всички лостчета. — Луси не я поглеждаше. Проклета да е, ако се остави да я убие едно шибано ченге. — Би трябвало лампичките да светнат в зелено, а вие с Бонел да получите множество съобщения на телефоните си. Това ще ви подскаже, че много хора са се опитвали да се свържат с вас и че онова, което ви казвам, е истина.