Патриша Корнуел - Проектът Калигула

Върна се в дневната. Шумът от уличното движение по Второ авеню бе силен — автомобилни двигатели, клаксони и сновящи по тротоарите хора. Този постоянен шум и оживление може би бяха създавали у Тони фалшиво чувство на сигурност. Не бе много вероятно да се е чувствала изолирана тук, на един етаж над улицата, но сигурно бе държала щорите пуснати след стъмване, за да не може никой да надзърта. Според Мелник били пуснати, когато дошли Бонел и криминолозите, което предполагаше, че го е направила Тони. Ако за последно бе яла тук вчера сутринта, нима не си беше направила труда да ги вдигне, когато е станала? Тя явно обичаше да гледа през прозорците, защото бе сложила между тях малка масичка и два стола. Масичката бе чиста, с една сламена подложка върху нея, и Марино си представи как Тони вчера сутринта седи и си яде закуската. Но на спуснати щори?

Между прозорците имаше плоскоекранен телевизор, окачен на стената — трийсет и два инчов „Самсунг“. Дистанционното му бе на масичката за кафе до канапето. Марино го взе и натисна бутона за включване, за да види какво е гледала за последно. Телевизорът светна и показа новините на Си Ен Ен. Един от водещите говореше за убийството на „бегачка в Сентръл Парк, чието име още не е обявено от властите“, след което пуснаха коментар на кмета Блумбърг, а после и на полицейския комисар Кели — обичайните дрънканици на политиците и отговорните лица, имащи за цел да успокоят обществото. Марино слушаше, докато темата не се смени с последния скандал с държавната помощ за AIG.

Остави дистанционното на масичката за кафе, точно откъдето го бе взел, извади бележника си, записа на кой канал е бил включен телевизорът, като се чудеше дали криминолозите или Бонел са забелязали това. Вероятно не. Запита се кога Тони е гледала новините. Дали това е било първото, което е правела, щом стане сутрин? Дали е пускала новините през деня, или ги е гледала преди лягане? Къде е седяла, когато ги е гледала за последно? Телевизорът бе завъртян към двойното легло. То бе застлано със светлосиня сатенена покривка, а на възглавниците имаше три плюшени животинчета: енот, пингвин и щраус. Марино се зачуди дали някой й ги е подарил — може би майка й, едва ли бяха от приятел. Не приличаха на нещо, което би подарил мъж, освен ако не е гей. Марино побутна пингвина с пръст, за да види името на производителя, после провери и другите две играчки. „Гунд“. Записа си го.

До леглото имаше нощна масичка с чекмедже. В него имаше пиличка за нокти, няколко батерии АА, малко шишенце „Мотрин“, две стари книги с меки корици за истински престъпления: „Историята на Джефри Дамър: Американски кошмар“ и „Ед Гейн — Психо“. Марино записа заглавията, после прелисти книгите, за да види дали Тони не си е водила някакви бележки, но не откри нищо. Между страниците на „Историята на Джефри Дамър“ бе пъхната касова бележка с дата 18 ноември 2006 — явно тогава книгата бе купена на старо от „Моус Букс“ в Бъркли, Калифорния. Жена, която живее сама, да чете такива страхотии? Може би някой й ги беше дал. Той ги прибра в плик за улики. Щяха да заминат в лабораторията, за да ги проверят за отпечатъци и ДНК. Просто имаше някакво предчувствие.

Отляво на леглото беше гардеробът. Дрехите вътре бяха модни и секси: гамаши, туники, пуловери в ярки цветове, ниско изрязани блузки с апликации, чорапогащи, няколко лъскави рокли. Марките не му говореха нищо, но пък той не бе спец по модния дизайн. „Бейби Фет“, „Куги“, „Кенси Гърл“. Имаше и десетина чифта обувки, включително маратонки „Асикс“ като онези, които бе носила по време на убийството, и подплатени с овча кожа ботуши за зимата.

Ленените чаршафи бяха сгънати и наредени на една полица отгоре, до някаква картонена кутия. Той я свали и надзърна вътре. ДВД-та с филми, предимно комедии и екшъни, поредицата за бандата на Оушън, още една препратка към хазарта. Бе харесвала Джордж Клуни, Брад Пит, Бен Стилър. Нищо особено жестоко или страшно като книгите до леглото й. Може би вече не си купуваше ДВД-та, а гледаше филми, включително ужаси или каквито там харесваше. А може да ги гледаше на лаптопа си. Къде, по дяволите, беше лаптопът й? Марино направи снимки и си записа още неща.

Хрумна му, че досега не е видял зимно палто. Имаше няколко шушляка и дълго червено вълнено палто, старомодно на вид — може би от гимназията, може би наследено от майка й или от някой друг — но къде беше дебелото зимно палто, с което би трябвало да ходи из града в ден като днешния? Шуба или скиорско яке, нещо добре подплатено? Имаше купища обикновени дрехи, множество спортни екипи, включително анораци и якета, но с какво ходеше на работа? С какво излизаше по задачи или на вечеря, или с какво излизаше да тича, когато е наистина студено? Само по лекия анорак, който според Марино не се връзваше дори с лошото време предната вечер?