Върна се в коридора, където униформен полицай пазеше апартамента и не пускаше никой да влиза без разрешението на Джейми Бъргър. Тя искаше жилището да остане запечатано, докато не се увери, че вече нищо в него няма да й трябва. Бе непреклонна по този въпрос, докато разговаряше с Марино по телефона, но в същото време сама си противоречеше. „Не се съсредоточавай прекалено много върху апартамента и се отнасяй към него като към местопрестъпление.“ Добре де, кое от двете? Марино имаше твърде богат опит в тези неща, за да обръща голямо внимание на когото и да било, включително и на шефката си. Правеше онова, което смяташе за нужно. Що се отнасяше до него, апартаментът на Тони Дериън бе местопрестъпление и той щеше да го претършува из основи.
— Слушай — каза Марино на полицая пред вратата, казваше се Мелник. — Защо не се обадиш на Бонел? Трябва да поговоря с нея за липсващите лаптоп и джиесем и да се уверя, че не ги е взела тя.
Бонел беше следователката, която вече бе огледала апартамента заедно с екип от криминолози.
— Ти какво, телефон нямаш ли? — Мелник се беше облегнал на стената в мъжделиво осветения коридор. До него, току до стълбището, имаше сгъваем стол.
Щом Марино си тръгнеше, Мелник щеше да върне стола в апартамента и да седи там, докато не му се наложи да отиде до тоалетната или не се появи нощната му смяна. Еба ти скапаната работа. Но някой трябваше да я върши.
— Да не би да си много зает? — попита Марино.
— Само защото седя тук с ръце в задника, това не значи, че не съм зает. Зает съм да мисля. — Почука се с пръст по гелосаната тъмна прическа. Беше дребен мъж с телосложение на борец. — Ще й се обадя, но не ме ли чу какво ти разправях? Като дойдох тук, онзи, дето го заместих, ми проглуши ушите за това какво казали криминолозите. Питали къде й е телефонът. Къде й е лаптопът. Но не мислят, че някой е влязъл тук и ги е взел. Няма никакви свидетелства за това. Мисля, че е съвсем очевидно какво й се е случило. Тия хора защо още тичат из парка нощем, особено пък жените? Върви ги разбери!
— Значи вратата е била заключена, когато са пристигнали Бонел и криминолозите?
— Казах ти, домоуправителят им отключил — някой си Джо, живее на първия етаж в другия край. — И посочи. — Сам виждаш, няма признаци някой да е насилвал ключалката и да е влизал с взлом. Вратата си била заключена, щорите — пуснати, всичко си било съвсем нормално, недокоснато. Така ми каза онзи преди мен, а той е видял със собствените си очи какво са правили криминолозите, от начало до край.
Марино изучаваше облата дръжка на вратата и ключалката, опипа ги — предварително си бе сложил ръкавици. Извади фенерче, огледа внимателно, но не видя никакви следи от взлом. Мелник беше прав. Нищо не изглеждаше повредено или наскоро одраскано.
— Намери ми Бонел — каза Марино — и накарай диспечера да ни свърже директно. Защото шефката ще ме пита за това поне петдесет пъти, като се върне в града, а може и по-рано. Повечето хора, които си взимат лаптопите, обикновено взимат и зарядното. Това ме притеснява.
— Ако криминолозите са взели компютъра, щяха да вземат и зарядното. Не са взимали нищо — каза Мелник. — Може жертвата да е имала резервно зарядно, това минавало ли ти е през ума? Може да е занесла лаптопа някъде, където вече има зарядно, или пък просто си носи резервно. Според мен така е станало.
— Сигурен съм, че Бъргър ще ти прати писмена благодарност за твоето основаващо се на чужди думи мнение.
— Как е да работиш за нея?
— Сексът е доста добър — рече Марино. — Само да ми даваше малко повече време за възстановяване. При пет-десет пъти дневно дори аз се изтощавам.
— Да бе, а пък аз съм Спайдърмен. Както чувам, не си падала по мъже. Гледам я и си мисля: „Не може да бъде“. Сигурно е просто злобен слух заради високия й пост, нали? Жена с нейната власт и известност. Знаеш, ако хората говорят нещо, това не значи, че е вярно. Само не зачеквай тази тема пред гаджето ми. Тя е пожарникарка. Като го чуят, всички веднага решават, че или е лесбийка, или се снима по бански за календари.
— А стига бе! Има я в календара на пожарникарките? Тазгодишният ли? Ще взема да си поръчам един.
— Казах, че така решават хората. Затова те питам: тази работа с Джейми Бъргър предположение ли е, или не? Трябва да призная, че много ми се иска да разбера. Из целия интернет се говори за нея и онази — дъщерята ли беше, или племенницата на доктор Скарпета? Момичето, което по-рано работеше за ФБР, а сега прави компютърните проучвания за Бъргър. Искам да кажа, Джейми Бъргър наистина ли толкова мрази мъжете, че ги праща в затвора? Понеже почти винаги онези, които праща зад решетките, са мъже. Не че жените извършват кой знае колко сексуални престъпления, но все пак. Ако някой знае истината, трябва да си ти.
Читать дальше