Патриша Корнуел - Проектът Калигула

— Не чакай филма. Прочети книгата.

— Книгата? — Мелник седна на сгъваемия стол и извади телефона от калъфа на служебния си колан. — Каква книга?

— Може би ти трябва да я напишеш, като си толкова любопитен. — Марино се загледа към дъното на коридора — кафяв килим, опушени бежови стени и общо осем апартамента тук, на втория етаж.

— Мен ако питаш, не искам цял живот да върша тая лайняна работа. Може би трябва да стана следовател. — Мелник продължаваше да дърдори, като че ли на Марино му пукаше и като че ли бяха първи приятели. — Да ме назначат в службата на Джейми Бъргър като теб, стига да не е мъжемразка де, то се знае. Или може би в Специализирания отряд за борба с банковите обири на ФБР или в Службата за борба с тероризма, или нещо такова, където всеки ден ходиш в истински офис, имаш си служебна кола и всички те уважават.

— Няма портиер — каза Марино. — За да влезеш в тази сграда, трябва или да имаш ключ, или да звъннеш на някого да те пусне, както ти пусна мен, когато дойдох. След като влезеш във фоайето с пощенските кутии, имаш избор. Да завиеш наляво, да минеш покрай четири апартамента, включително този на домоуправителя, и да се качиш по стълбите. Или да завиеш надясно, да минеш покрай пералното помещение, стаите за поддръжка и общия склад и да се качиш по другите стълби. Само един етаж по-нагоре удобно се озоваваш на няма и два метра от вратата на Тони. Ако някой е влязъл в апартамента й, може би е имал отнякъде ключове, така че да дойде и да си тръгне, без съседите да го забележат. Отдавна ли седиш тук?

— От два. Нали ти казах, преди мен имаше друг. Мисля, че са пратили човек веднага щом са открили тялото.

— Да, знам. Бъргър има пръст в тази работа. Колко хора си видял? Имам предвид от живеещите тук?

— Откакто дойдох ли? Никого.

— Чул ли си да тече вода, някой да говори, изобщо някакъв шум от другите апартаменти?

— Как да чуя? Аз седя или тук на стълбището, или в апартамента. Нищо не съм чул. Но съм тук… от колко? — Той си погледна часовника. — От два часа, не повече.

Марино прибра фенерчето в джоба на палтото си.

— По това време всички са навън. Тази сграда не е подходяща за пенсионери и домошари. Първо, няма асансьор, така че ако си стар, сакат или болен, няма да дойдеш да живееш тук. Няма таван на наемите и хората не живеят на кооперативни начала, не са сплотена общност, няма наематели, които да са тук от дълго време, средната дължина на престоя е година-две. Много от тях са сами или двойки без деца. Средна възраст около трийсетте. Четирийсет апартамента, осем от които в момента са празни, и предполагам, че тук рядко се мяркат агенти на недвижими имоти да досаждат на домоуправителя. Защото икономиката е скапана и това е една от причините да има толкова много празни апартаменти, всичките освободени през последните шест месеца.

— Ти пък откъде знаеш? Да не си като оная от филма „Медиум“?

Марино извади от джоба си пачка сгънати листчета.

— От КИЦ 7 7 КИЦ (Криминален информационен център). Служба, създадена през 2005 г. в Ню Йорк, чиято цел е да снабдява с бърза информация служителите на реда. — Б.пр. . Получих списък на всички живущи в сградата, кои са, с какво се занимават, дали са били арестувани, къде работят, къде пазаруват, какви коли имат, кого чукат.

— Не съм ходил там.

КИЦ се намираше на Полис Плаза номер едно и в представите на Марино бе нещо като командния мостик на космическия кораб „Ентърпрайз“ — на практика движеше всички операции на Нюйоркското полицейско управление.

— Няма домашни любимци — каза Марино.

— Какво общо имат пък домашните любимци? — Мелник се прозя. — Откакто ме прехвърлиха вечерна смяна съм като парцал. Не мога да спя. С гаджето се разминаваме като кораби в нощта.

— В сграда, където хората не са си вкъщи денем, кой разхожда кучето? — продължи Марино. — Наемите тук почват от хиляда и двеста. Такива наематели не могат да си позволят да плащат на някой да им го разхожда, а и нямат време да се занимават с това сами. Което ме връща на моята мисъл. Тук не е особено оживено, няма кой да те види или да те чуе. Не и през деня, както казах. Затова аз бих избрал именно това време, за да се вмъкна в апартамента й, ако съм замислил нещо нечисто. Щях да вляза, без да се крия, когато на улицата, по тротоара имам предвид, е оживено, но вътре в сградата е пусто.

— Напомням ти, че тя не е била нападната тук — рече Мелник. — Убита е, докато е тичала в парка.

— Намери Бонел. Това ще е добро начало на обучението ти за следовател. Току-виж от теб излязъл нов Дик Трейси.