Патриша Корнуел - Проектът Калигула

Влезе в банята и запали лампата. Бяла мивка, бяла вана с душ, синя завеса с рибки и бяла лента по края. Няколко снимки в рамки върху белите плочки на стените: пак тя, как бяга, но не в същото състезание като на снимката в антрето. Номерата й бяха различни, явно бе участвала в много състезания. Изглежда, наистина си падаше по това, а също и по парфюмите — на плота имаше шест шишенца с различни аромати, всичките маркови. „Фенди“, „Джорджо Армани“, „Ескада“, и той се зачуди дали ги купува от магазини с намаление, или ги поръчва онлайн със седемдесет процента отстъпка, както бе направил самият той преди около месец, когато пазаруваше отрано за Коледа.

Само дето вече си мислеше, че е лоша идея да подарява на Джорджия Бакарди парфюм, наречен „Проблем“, който бе купил за 21,10 долара — огромно намаление, защото беше без кутийка. Когато го бе открил в eBay, му се бе сторило забавно и флиртаджийско. Сега вече не му беше толкова забавно, защото двамата наистина си имаха проблеми. Толкова проблеми, че непрекъснато се караха и все по-рядко се виждаха или говореха по телефона — същите предупредителни знаци както винаги. Историята се повтаряше. Марино никога не бе имал връзка, която да просъществува дълго, иначе изобщо нямаше да почне да излиза с Бакарди, а щеше да е щастливо женен, може би за Дорис.

Отвори аптечката над мивката: знаеше, че едно от първите неща, за които ще го попита Скарпета, е какво е намерил там. „Мотрин“, „Мидол“, бинтове за спортисти, лепенки, средства против мазоли и много витамини. Имаше три рецепти, всичките за едно и също лекарство, но издадени по различно време, последната точно преди Деня на благодарността. „Дифлукан“. Марино не беше фармацевт, но знаеше за „Дифлукан“ и бе съвсем наясно какво означава, ако жената, по която си пада, го взема.

Може би Тони имаше хроничен проблем с гъбични инфекции, може би правеше много секс, или пък бе свързано с цялото това тичане, с носенето на клинове и спарващи тъкани като лачена кожа или винил.

Задържането на влагата бе враг номер едно, както му бяха повтаряли винаги, а също и прането на дрехите в недостатъчно гореща вода. Беше чувал, че някои жени слагали гащичките си в микровълновата, а пък една, с която бе излизал, докато работеше в полицейското управление в Ричмънд, изобщо бе престанала да носи — твърдеше, че циркулацията на въздуха била най-добрата защита, срещу което той нямаше нищо против. Марино направи опис на всичко, което откри в аптечката и под мивката — предимно козметични продукти.

Още беше в банята и правеше снимки, когато се появи Мелник: говореше по телефона си и му показа с вдигнат палец, че е издирил детектив Бонел.

Марино взе телефона и каза:

— Да.

— С какво мога да ви помогна? — Гласът бе женски, приятен, нисък, точно каквито Марино харесваше.

Той не познаваше Бонел, изобщо не бе чувал за нея до днес. Това не беше чак толкова изненадващо в полицейско управление с размерите на нюйоркското, където работеха около четирийсет хиляди полицаи, шест хиляди от тях — детективи. Марино кимна на Мелник да излезе и да го чака в коридора.

— Имам нужда от малко информация — каза след това. — Работя с Бъргър. Не мисля, че сме се срещали с вас.

— Аз общувам директно с помощник окръжните прокурори — каза тя. — Вероятно затова не сме се срещали.

— Никога не съм чувал за вас. Откога сте в „Убийства“?

— Достатъчно отдавна, за да знам, че трябва да избягвам триъгълните схеми.

— Да не сте математичка?

— Ако Бъргър иска информация, нека ми се обади лично.

Марино бе свикнал хората да се опитват да го заобиколят, за да стигнат до Бъргър. Бе свикнал да слуша всякакви глупости за това защо някой си трябвало да говори с нея, а не можел да говори с него. Бонел явно не бе в „Убийства“ от много отдавна, иначе нямаше да се държи толкова нахакано и отбранително, а може би беше чула разни слухове и бе решила, че не харесва Марино, още преди да се запознае с него.

— Знаете ли, тя в момента е малко заета — рече той. — Затова ме натовари да търся отговори вместо нея. Не иска утре денят й да започне с обаждане от кмета, който се интересува какво, по дяволите, се прави, за да бъдат предотвратени още загуби за туристическия бизнес или каквото е останало от него. Когато седмица преди Коледа в Сентръл Парк изнасилват и убиват млада жена, която е излязла да потича, човек току-виж си променил намерението да доведе тук жената и децата, за да гледат „Рокетс“.

— Предполагам, че не е говорила с вас.