Патриша Корнуел - Проектът Калигула

— Напротив. Защо мислите, че съм в апартамента на Тони Дериън?

— Ако Бъргър иска информация от мен, има номера ми — каза Бонел. — С радост ще се погрижа за всичко, което й е нужно.

— Защо ме разигравате? — Разговорът продължаваше по-малко от минута, а Марино вече беше бесен.

— Кога за последно сте говорили с нея?

— Защо питате? — Тук ставаше нещо. Нещо, за което Марино не знаеше.

— Може би ще е по-добре да отговорите на въпроса ми — рече Бонел. — Тези неща действат двупосочно. Вие питате мен. Аз питам вас.

— Вашите хора още не бяха разчистили местопрестъплението в парка, когато говорих с нея. В мига, щом й съобщиха за станалото, тя се свърза с мен по телефона, защото ръководи скапаното разследване. — Сега Марино бе този, който говореше отбранително. — Цял ден разговарям с нея по шибания телефон!

Не беше съвсем вярно. Бе говорил с Бъргър три пъти, за последно преди около три часа.

— Това, което се опитвам да ви кажа — продължи Бонел, — е, че може би трябва да поговорите пак с нея, вместо да говорите с мен.

— Ако исках да говоря с нея, щях да се обадя на нея. Обаждам се на вас, защото имам въпроси. Да нямате някакъв проблем с това? — Марино крачеше възбудено из апартамента.

— Може би.

— Как казахте, че ви е първото име? И не ми давайте инициалите си.

— Л. А. Бонел.

Марино се зачуди как ли изглежда и на колко години е.

— Радвам се да се запознаем. Аз съм П. Р. Марино. Също като в „пъблик рилейшънс“, което е един от специалните ми таланти. Искам от вас само потвърждение, че не сте взимали лаптопа или джиесема на Тони Дериън. Че те не са били тук, когато сте пристигнали.

— Не бяха. Само зарядните.

— Тони имала ли е чантичка или портмоне? Ако изключим две празни чанти в дрешника, не виждам нищо, което би могла да носи обикновено. А се съмнявам, че е взимала чантичката със себе си, докато е тичала.

Настъпи пауза. После дойде отговорът:

— Не. Не съм видяла нищо такова.

— Е, това е важно. Значи, ако е имала чантичка или портмоне, те липсват. Взимали ли сте нещо оттук за лабораторията?

— Засега не смятаме апартамента за местопрестъпление.

— Интересно защо го изключвате напълно и решавате, че той няма никаква връзка. Откъде знаете, че убиецът не е човек, когото е познавала? Човек, който е идвал в дома й?

— Тя не е била убита вкъщи и няма никакви следи от проникване с взлом, кражба или ровичкане из вещите й. — Каза го все едно говори на пресконференция.

— Виж какво, говориш с друго ченге, а не с шибаните медии — рече Марино.

— Единственото необичайно е, че липсват лаптопът и джиесемът. И може би чантичката и портмонето й. Добре, съгласна съм, че трябва да изясним това — каза Бонел вече малко по-дружелюбно. — Ще се заемем с подробностите по-късно, когато Джейми Бъргър се върне и можем да се съберем на съвещание.

— Струва ми се, че би трябвало да се притеснявате повече за апартамента на Тони, за това, че някой може да е проникнал в него и да е отнесъл липсващите вещи. — Марино не смяташе да се отказва.

— Нямаме причина да мислим, че тя самата не ги е занесла някъде. — Бонел определено знаеше нещо, но нямаше да му го каже по телефона. — Например може да си е носила джиесема, докато е тичала в парка снощи, и убиецът да го е взел. Може, когато е излязла да тича, да е тръгнала от друго място — от дома на някоя приятелка или приятел. Трудно е да се каже кога е била за последно в апартамента си. Трудно е да се кажат доста неща.

— Говорили ли сте със свидетели?

— А вие какво си мислите, че правя? Че се размотавам из мола? — Тя също започваше да се вбесява.

— Например тук, в сградата — каза Марино. Настъпи пауза, която той изтълкува като нежелание от нейна страна да му отговори, затова добави: — Ще предам всичко това на Бъргър веднага щом свърша разговора си с вас. Предлагам да ми съобщите всички подробности, за да не се налага да й казвам, че съм имал проблеми със сътрудничеството ви.

— Ние двете никога не сме имали проблеми със сътрудничеството.

— Чудесно. Нека си остане така и занапред. Попитах ви нещо. С кого сте говорили?

— С двама свидетели — рече Бонел. — Един мъж, който живее на нейния етаж, казва, че я видял да се прибира вчера късно следобед. Тъкмо се бил върнал от работа и тръгвал към фитнеса, когато видял Тони да се качва по стълбите. Отключила вратата на апартамента си, докато вървял по коридора.

— В посока към нея ли?

— Има стълбища и в двата края на коридора. Той ползвал стълбището до своя апартамент, а не онова до нейния.