Крис Картър - Хищникът

Майърс седна срещу него.

— Затова ти плащам добре, Ксавиер. — Тя посегна към папката, но Нунес я дръпна.

— Да, изключително трудно е да се добереш до случаите със специални обстоятелства. Може би заслужавам повечко.

Този път в усмивката на Уитни нямаше и капка сърдечност.

— Не започвай пак, скъпи. Мога да бъда много мила, когато играеш по правилата. Знаеш, че ти плащам предостатъчно. Но ако искаш да играеш грубо, повярвай ми… — сложи ръка върху неговата и я стисна леко, но твърдо, — мога да бъда истинска кучка. Няма да искаш да си играеш с мен. Затова сигурен ли си, че настояваш?

Нещо в гласа и докосването й накара устата на Нунес да пресъхне.

— Хей, пошегувах се. Знам, че ми плащаш достатъчно. Имах предвид по-скоро… ти и аз… да вечеряме… някой път… може би…

Сърдечността се завърна в усмивката й.

— Привлекателен си, Ксавиер, и вече съм ти навита — излъга Майърс.

Той наклони глава на една страна.

— Бих се задоволил с безсмислен секс.

Тя най-после взе папката от него.

— А задоволява ли те онова, за което се споразумяхме? — попита Уитни.

— Да, разбира се.

Тя отвори папката. Първата снимка беше на лицето на Кели Дженсън. Конците на устните й още не бяха махнати. Уитни я гледа няколко секунди. Въпреки че Хънтър й го каза, снимките внесоха ново измерение на злото в престъплението.

Премина към следващия фотос и се вцепени. Снимката показваше другите шевове на тялото на Кели Дженсън. Робърт не беше споменал за тях. Трябваше да си поеме дълбоко дъх, за да продължи по-нататък. Следващата фотография беше на цялото тяло на Кели Дженсън. Уитни я разгледа внимателно.

— Къде са порезните рани? — промълви, но Ксавиер я чу.

— Рани? Няма.

— Казаха ми, че убиецът е използвал нож, за да убие жертвата.

— Да, но не я е срязал отвън.

Тя го погледна недоумяващо.

— Пъхнал го е в жената.

Кожата й настръхна.

— И не бях виждал такъв нож. Има го на снимка.

Уитни бързо прелисти снимките, докато я намери.

— Господи… Какво е това, за Бога?

Очевидно имаха работа с чудовище. Майърс трябваше да намери Катя. Незабавно.

Хънтър вдигна глава от екрана на компютъра си. Гарсия беше вперил поглед в монитора си и бе сбърчил чело.

— Какво откри?

След още няколко секунди Карлос най-сетне погледна партньора си.

— Статия отпреди двайсет години.

— За какво?

— Семейно убийство и самоубийство. Съпруг разбрал, че жена му спи с друг, превъртял, убил другия мъж, десетгодишното си дете и съпругата си и накрая си пръснал черепа с ловната пушка.

Робърт се намръщи.

— Да, и…

— Оттук става интересно. Пише, че съпругът зашил части от тялото на жена си, преди да я убие.

Хънтър отвори широко очи.

— Но това е всичко. Не се споменава кои части.

— Застрелял ли е съпругата си?

— Също не пише и това е странното. Историята можеше да бъде много по-подробна, но статията е съвсем кратка.

— Къде се е случило това? — Робърт стана и се приближи до бюрото на партньора си.

— В Северна Калифорния, Хийлдсбърг в Сонома Каунти.

Хънтър взе компютърната мишка на Гарсия и превъртя репортажа надолу и нагоре. Състоеше се от петстотин думи. Карлос беше прав. Описваше се съвсем накратко какво се е случило. Нямаше конкретни детайли освен за замесените. Жертвите бяха Емили и Андрю Харпър — майка и син — и любовникът на Емили, Нейтън Гарднър. Съпругът Рей Харпър бе екзекутирал тримата и после се беше застрелял в спалнята. Имаше две снимки. По-голямата показваше двуетажна къща с бяла фасада и безупречна морава, опасана с жълта полицейска лента. На улицата бяха паркирани три патрулни коли. На другата страна се виждаше как двама полицаи изнасят черен чувал с труп от предната врата. Изглеждаха потресени.

— Това ли е единствената статия? — попита Робърт. — Няма ли продължение?

Карлос поклати глава.

— Не. Проверих. Нищо за случая „Харпър“ преди или след онази дата. И това не е за вярване.

Хънтър погледна вестника — „Хийлдсбърг Трибюн“. Прочете и името на репортера, отразил историята — Стивън Андерсън. След бързо търсене той откри адреса и телефонния номер на редакцията на вестника.

Телефонът звъня трийсет секунди, преди някой да вдигне. Гласът звучеше младежки. Каза, че не е чувал за репортер на име Стивън Андерсън, но все пак работи във вестника от шест месеца. Бил в програмата за стажанти на Университета в Сонома. Младежът попита колегите си и съобщи на Робърт, че според един от най-старите репортери господин Андерсън се е пенсионирал преди девет години и още живее в Хийлдсбург.