Крис Картър - Хищникът

— И си си създал нова самоличност?

— Нещо повече. Създадох съвсем нов човек. Нов начин на хранене, строга програма за гимнастика, различна прическа, цвят на косата, цветни контактни лещи, нов гардероб, нов начин на мислене и на говорене, всичко. Станах човек, когото тя би забелязала, с когото би разговаряла и флиртувала. Някой, с когото би прекарала времето си. Превърнах се в Джеймс Смит.

Робърт не можа да не се възхити на решителността.

— Ходих на всичките й изложби, но пак не можах да събера смелост да я заговоря. Страхувах се, че ще ме познае, ще разбере кой съм всъщност… и ще ми се присмее.

Хънтър знаеше защо. Промяната на външността е лесна и може да се направи за един следобед, а ако промениш формата на тялото си с правилна диета и гимнастика — няколко месеца. Обаче промяната на самоличността е много по-трудна и изисква усилия, решителност, сила на волята и може да отнеме години. В миналото Джеймс Смит е бил срамежлив, с ниско самочувствие, неуверен и уплашен от отхвърляне човек и макар че сега изглеждаше съвършено различен на външен вид, пак трябваше да преодолее всички недостатъци в самоличността си.

— Тя е дошла при теб онази вечер, нали? — заключи Робърт.

Смит кимна.

— Много се изненадах. Загубих ума и дума. — Леко се усмихна, докато си спомняше.

— Даде ли ти телефонния си номер?

— Да.

— А ти обади ли й се?

— Да.

— Спомняш ли си кога? — Хънтър се наведе към него и сложи лакти на масата.

— Спомням си деня, часа и всичко, което Лора каза.

Робърт зачака.

— Беше четвърти март, шестнайсет и трийсет часа. Обадих се на мобилния й телефон от уличен автомат. Тя отиваше в ателието си. Поговорихме и Лора ме помоли да се обадя пак през почивните дни. Можело да излезем да пийнем нещо или дори да вечеряме. Направо ме покани на среща. — Джеймс се втренчи в отсрещната стена и дълго я гледа. Когато отново се обърна към Хънтър, очите му бяха насълзени. — Ти си детектив. Мислиш ли, че след всичко, което направих, след като толкова много години се опитвах да привлека вниманието й и се мъчех да ме забележи и да разговаря с мен, когато Лора най-после го стори, бих я наранил по някакъв начин?

— Защо избяга, когато почукахме на вратата ти?

— Паникьосах се. Знаех, че съм нарушил закона, като живея с фалшива самоличност, и ще отида в затвора за няколко години. Изведнъж полицаите се появиха на прага ми. Постъпих така, както биха постъпили повечето хора на мое място. Не разсъждавах, просто си плюх на петите. И преди да имам време да помисля, снимката ми се появи във всички вестници в града. Тогава разбрах, че нещо определено не е наред, и ти се обадих.

Робърт не каза нищо. Не откъсваше очи от лицето му. Смит изговори всичко това, без да трепне, да се колебае или да отмести поглед от Хънтър. Ако лъжеше, трябва да беше голям майстор в това отношение.

— Тя дойде при мен онази вечер — продължи Джеймс. — Тя ми се усмихна. Тя флиртува с мен. Тя ми даде номера си и каза да й се обадя. Тя искаше да вечеря с мен… да излезе на среща с мен. — Той се обърна към еднопосочното стъкло. — От години мечтаех за деня, когато Лора най-после ще ме забележи. Мечтата ми се сбъдна. Защо да наранявам Лора, за Бога?

Хънтър се наплиска със студена вода и се вгледа в умореното си лице в огледалото. Джеймс Смит бе поискал адвокат. Каквото и да се случеше, без реално доказателство за връзка между Джеймс и Лора, полицията можеше да го задържи без обвинение най-много четирийсет и осем часа. Капитан Блейк вече говореше с прокуратурата да обвинят Смит в измама и използване на чужда самоличност. Така щяха да го приберат за по-дълго, поне докато не научеха повече за него, историята му и къде е бил в нощите на трите убийства.

Робърт излезе от стаята за разпити и най-после успя да се свърже с Марк Стратън, гаджето на Джесика Блек. В подобни ситуации не можеше да разчита на опита си. Нямаше лесен начин да каже на някого, че животът му е разбит и че жесток убиец е отнел любимия му човек. Хората понасяха загубата и болката по различен начин, но никога не беше лесно.

Хънтър не съобщи всички подробности по телефона и сведе информацията до необходимия минимум. Не се изненада, че отначало Стратън помисли, че обаждането е шега, крайно гаден номер на някой от приятелите му. Мнозина от тях бяха прословути с черния си и отвратителен хумор. Робърт знаеше, че отказът да повярваш е най-често срещаната реакция към тъжните новини. Когато най-после осъзна какво се е случило, Стратън рухна като повечето хора. Хънтър беше сломен по същия начин, когато детектив от отдел „Убийства“ почука на вратата и му съобщи, че банков обирджия е застрелял баща му в гърдите.