Крис Картър - Хищникът

— Научих коя е преди петнайсетина минути — обясни Хънтър. — Обадих се от колата на оперативния отдел и ги помолих да ми дадат адрес и каквото друго могат да намерят за нея. Ще го проверим, щом излезем оттук. Няма я в списъците на отдел „Изчезнали лица“. Никой не е съобщил, че е изчезнала.

Влязоха мълчаливо в залата за аутопсии, застанаха до масата и впериха очи в лицето на Джесика. Конците бяха извадени от устните й, но белезите бяха останали. Около устата й имаше драскотини. Хънтър разбра, че Джесика си ги е направила сама, докато отчаяно е драла с нокти шевовете. Никой не можеше дори да си представи колко е страдала.

— Оказахме се прави — наруши мълчанието доктор Хоув. — Убиецът я е изгорил отвътре.

Гарсия потрепери.

— Как?

— Използвал е точно каквото мислехме. Пъхнал е в нея сигнална ракета.

Карлос затвори очи и отстъпи назад. От това беше лекият мирис на изгоряла човешка плът в старото депо, от който му стана лошо. Тази миризма не се забравяше. И той не я беше забравил.

— Е, не е точно сигнална ракета, но разновидност — поправи се патоанатомът и посочи дългия плот, където на поднос беше поставена метална тръба, дълга тринайсет сантиметра и с диаметър два и половина сантиметра. — Това е алуминиевата тръба, която извършителят е сложил в жертвата.

Робърт се приближи да я разгледа по-добре. Единият край на тръбата беше запоен. Никой не каза нищо и доктор Хоув продължи:

— Сигналните или предупредителните ракети се намират лесно. Има ги във всяка лодка на пристанището и дори в комплектите за пътна безопасност, които може да се купят навсякъде. Те обаче не са единствените ракети, които може да си вземеш… или да направиш. — Тя млъкна и отново погледна алуминиевата тръба върху подноса.

— Има и топлинни ракети — обади се Хънтър.

Съдебната лекарка кимна.

— Точно така. За разлика от сигналните ракети главната им цел е не да горят ярко и да произведат предупредителен сигнал, а да създадат горещина. — Тя взе тръбата. — По принцип сигналната ракета представлява контейнер, пълен с химични вещества, които произвеждат светлина или топлина, без да има експлозия. И именно това е създал и пъхнал в жертвата убиецът.

— Колко време е горяла? — попита Робърт.

Тя повдигна рамене.

— Зависи какви химични вещества са били използвани и в какво количество. Ще изпратя тръбата за анализ в лабораторията. Не е било необходимо много време. Топлинните ракети горят при абсурдно ниска температура. — Тя бавно потърка лице. — Ала пораженията, нанесени с ветрилообразния нож на втората жертва, са нищо в сравнение с тези тук.

Гарсия си пое дълбоко дъх и пристъпи от крак на крак.

Доктор Хоув обърна тръбата и им показа едно много малко копче в заварения край.

— Същият чувствителен, активиращ се с удар спусъчен механизъм. Щом е стъпила на пода, това нещо е изщракало и е произвело малка искра, която е запалила химичните вещества в тръбата. Нещо като запалка за газова печка.

— Но как може в човешко тяло да пламне и да гори огън? — зачуди се Карлос. — Не се ли нуждае от кислород?

— Така както сигналната ракета се запалва и гори под водата — отговори Хънтър. — Използва оксидиращ агент, който директно подхранва огъня с кислородни атоми. Подводните сигнални ракети съдържат по-силна оксидираща смес, затова макар и в среда без кислород, огънят не угасва.

Гарсия гледаше така, сякаш виждаше извънземен.

Съдебната лекарка кимна.

— Колкото по-концентрирана е оксидиращата смес, толкова по-силно е запалването.

Робърт не беше помислил за това.

— Би ли го превела на обикновен език? — помоли Карлос.

— Щом запали химичното вещество, искрата произвежда… удар, така да се каже. Ударът възпламенява цялата ракета, която обаче не експлодира. Нарича се дефлаграция — бързо и силно горене с отделяне на светлина и топлина, доближаващо се до експлозия. При дефлаграцията се образува мехур от свръхнагрят газ. В случая мехурът се е изстрелял през върха на контейнера като куршум милисекунда преди запалването. Мехурът трябва да се разшири, докато загуби сили и се спука. — Доктор Хоув сви в юмрук дясната си ръка и после бавно я разтвори, имитирайки уголемяването на мехур. — Не нараства много, вероятно само няколко сантиметра, но докато се увеличава, изпарява всичко, до което се докосне.

Гарсия почувства, че отново започва да му се гади.

— Болката, която жената е изпитвала, е… неописуема — потвърди доктор Хоув. — Повечето жертви на пожар умират от вдишването на дима, а не от изгарянията. Белите им дробове се увреждат, защото не могат да обработят дима, и те се задушават — понякога дори преди да почувстват болка от изгорялата си плът. Ала този случай не е такъв. Не е имало пушек. Жената е чувствала болка. — Тя остави металната тръба и въздъхна дълбоко: — Както знаете, втората жертва беше жестоко осакатена отвътре. Страдала е много, но осакатяването е причинило голяма загуба на кръв. Известно е, че когато човек загуби определено количество кръв, организмът се изключва, сякаш заспива зимен сън или е под упойка. Човек се чувства уморен и му е студено, болката преминава и той заспива, преди да умре. Но не и ако гори. Тогава загубата на кръв е минимална. Няма зимен сън или анестезиращ ефект, а само невъобразима болка.