Крис Картър: Хищникът

— Какво прави? — Гарсия инстинктивно наклони глава на една страна, опитвайки се да види по-добре.

Видеозаписът продължи и тримата видяха как доктор Уинстън използва метална показалка и я пъха между шевовете в тялото на жертвата. Той раздвижи устни и доктор Хоув и Карлос погледнаха Хънтър.

— „Нещо метално — преведе Робърт, — но все още не мога да кажа със сигурност какво е. Дай ми ножиците за срязване на шевове и форцепса.“

— В трупа е имало нещо? — намръщи се доктор Хоув.

Доктор Уинстън отново се обърна с гръб към камерата и сряза шевовете. Робърт забеляза, че са пет. Патоанатомът пъхна дясната си ръка в жертвата.

След няколко минути доктор Уинстън успя да извади някакъв предмет. Покрай камерата проблесна само ръбът му.

— Какво беше това? — попита Гарсия. — Какво е било оставено в жертвата? Някой видя ли?

— Не съм сигурен — отвърна Хънтър. — Да почакаме. Той може отново да се обърне с лице към камерата.

Това обаче не се случи.

Няколко секунди по-късно избухна взрив и образът се замени със статични смущения. В средата на екрана се появиха думите „Зала четири. Разпадане на сигнала.“

В кабинета настъпи абсолютна тишина. Доктор Каролин Хоув заговори първа:

— Бомба? Някой е пъхнал бомба в жертва на убийство? Защо, по дяволите?

Никой не отговори. Робърт допря ръка до компютърната мишка и започна да щрака, връщайки кадрите. Натисна PLAY и пусна видеозаписа отново, няколко секунди преди доктор Уинстън да извади ръката си от тялото на жертвата, хванал неидентифицирания метален предмет. Тримата впериха погледи в екрана.

— Не го виждам ясно — обади се Гарсия. — Преминава пред камерата твърде бързо. Може ли по-бавно?

— Няма значение как изглежда — като в унес промълви патоанатомът. — Било е бомба. Кой слага бомба в жертва на убийство и защо? — Тя отстъпи назад и потърка слепоочията си. — Терорист?

Хънтър поклати глава.

— Мястото на атаката отхвърля същността на тероризма. Терористите искат да причинят колкото е възможно повече поражения и загуба на живот. Неприятно ми е да казвам очевидното, но това е морга, а не търговски център. И взривът не е бил достатъчно силен, за да разруши средно по размери помещение.

— Освен това повечето тела там вече са били мъртви — без ирония подчерта Карлос.

— Тогава защо някой ще поставя бомба в труп? Няма никаква логика.

Робърт издържа на погледа на съдебния лекар.

— В момента не мога да ти кажа отговора на този въпрос. Трябва да останем съсредоточени. Предполагам, че никой друг не е гледал видеозаписа.

Тя поклати глава.

— И засега не трябва да го вижда — добави Хънтър. — Ако се разчуе, че убиец е сложил бомба в жертва, медиите ще превърнат случая в карнавал. Ще прекараме повече време да даваме безсмислени интервюта и да отговаряме на глупави въпроси, отколкото да разследваме. А ние не можем да си позволим да губим време. Въпреки чувствата си имаме работа с човек, достатъчно луд да убие млада жена, да постави взривно устройство в тялото й и да го зашие. Впоследствие той е отнел живота и на други двама невинни души.

Очите на Каролин отново се напълниха със сълзи. Тя обаче беше работила с Робърт по много случаи през годините и имаше доверие най-много на него от всички останали в силите на реда. Доктор Хоув кимна бавно и за пръв път Хънтър видя изписан гняв на лицето й.

— Само ми обещай, че ще хванеш копелето.

Преди да излязат от сградата на Съдебна медицина, Робърт и Гарсия се отбиха в лабораторията по криминалистика и взеха всичката информация, която екипът беше успял да събере. Повечето резултати от лабораторните анализи щяха да бъдат готови най-малко след два дни. Тъй като не бе имал възможност да види тялото така, както беше намерено на местопрестъплението, засега Хънтър трябваше да разчита на докладите, записките и снимките.

Той вече знаеше, че трупът на младата жена е открит преди осем часа в задната стая на неизползвана месарница в Източен Лос Анджелис. Полицията беше получила анонимно обаждане. По-късно щяха да му изпратят копие на записа.

Докато се връщаха в Източен Лос Анджелис, Робърт бавно прелистваше информацията в папките на криминалистите, фотосите от местопрестъплението показваха, че жертвата е била оставена да лежи по гръб гола върху мръсен метален тезгях. Краката й бяха прибрани и изпънати, но не и завързани. Едната й ръка висеше от плота, а другата беше отпусната върху гърдите. Очите й бяха отворени и Хънтър съзря израза, който беше виждал много пъти — страх.