Крис Картър: Хищникът

Гарсия измина разстоянието до Окръжната лаборатория по патоанатомия на Норт Мишън Роуд в Източен Лос Анджелис за рекордно време.

Озадачеността им се засили, когато се приближиха до входа на паркинга на главната сграда, който беше блокиран от четири полицейски коли и две пожарни. Неколцина униформени полицаи сновяха хаотично и си издаваха заповеди един на друг и по предавателите.

Медиите бяха връхлетели върху местопрестъплението като изгладнели вълци. Навсякъде имаше микробуси на местната телевизия и вестник. Репортери, оператори и фотографи правеха всичко възможно да се приближат колкото може повече, но около главната сграда вече беше отцепен непристъпен периметър и строго се охраняваше от полицията.

— Какво става тук, по дяволите? — прошепна Робърт, когато Карлос спря пред входа.

— Отместете се — нареди младо ченге, което се приближи до стъклото и трескаво размаха ръка, за да им направи знак да се махнат. — Не може да… — Той млъкна веднага, щом видя значката на Гарсия. — Извинявайте, детектив. Веднага ще разчистя пътя. — Полицаят се обърна към двамата си колеги, които стояха до колите си. — Хайде, момчета, направете път.

След по-малко от трийсет секунди Карлос спря своята хонда сивик пред стълбите, водещи към главната сграда.

Хънтър слезе от автомобила и се огледа. В отсрещния край на паркинга се беше скупчила малка група хора, повечето в бели престилки — лаборанти и персонал на лабораторията по патоанатомия.

— Какво се е случило тук? — обърна се той към един пожарникар, току-що приключил разговор по предавателя си.

— Ще трябва да питате шефа за повече подробности. Мога само да ви кажа, че някъде вътре имаше пожар. — Той посочи към старата болница, превърната в морга.

Робърт се намръщи.

— Пожар?

Специалната секция разследваше и някои случаи на умишлени палежи, но те рядко се смятаха за ултра насилие. Никога не бяха възлагали разследването им на Хънтър.

— Робърт, насам.

Той се обърна и видя доктор Каролин Хоув, която слизаше по стъпалата да ги посрещне. Обикновено изглеждаше по-млада за четирийсет и шестте си години, но не и днес. Кестенявата й коса беше разрошена, а изражението й — мрачно и отчаяно. Ако съдебните лекари в Окръжната лаборатория по патоанатомия в Лос Анджелис имаха рангове, доктор Хоув щеше да бъде втора в йерархията след доктор Уинстън.

— Какво става тук, докторе? — попита Хънтър.

— Абсолютен ад…

Хънтър, Гарсия и доктор Хоув се качиха по стъпалата и влязоха в главната сграда през големите двойни врати. Във фоайето сновяха неколцина полицаи и пожарникари. Съдебната лекарка поведе детективите покрай рецепцията и сетне надолу по други стълби към подземния етаж. Въпреки че вентилаторите работеха с пълна сила, във въздуха се носеше противна смрад на химични вещества и изгоряла плът. Робърт и Карлос потрепериха и инстинктивно запушиха носовете си.

Гарсия почувства, че му се гади.

Част от пода в дъното на коридора точно пред зала за аутопсии номер четири беше заляна с вода. Вратата беше отворена, но изглежда бе изкъртена от пантите.

Отговорникът на пожарникарите даваше инструкции на един от хората си, когато видя малката група да се приближава.

— Командире, това са детективи Робърт Хънтър и Карлос Гарсия от отдел „Обири и убийства“.

Нямаше ръкуване, само учтиво кимане.

— Какво се е случило тук? — попита Робърт и надникна в залата. — И къде е доктор Уинстън?

Доктор Хоув не отговори.

Пожарникарят свали каската си и избърса чело с ръкавицата на ръката си.

— Станала е някаква експлозия.

— Експлозия? — намръщи се Хънтър.

— Да. Стаята е проверена. Няма скрити огнища. Пожарът е бил минимален. Пръскачките са го угасили, преди да дойдем. Засега не знаем какво е причинило взрива. Ще трябва да изчакаме доклада на следователите. — Той погледна доктор Хоув. — Казаха ми, че това е най-голямата зала за аутопсии и има лаборатория.

— Да, точно така — потвърди тя.

— Тук съхраняват ли се някакви летливи химични вещества, може би флакони с газ?

Съдебният лекар затвори очи за миг и тежко въздъхна.

— Понякога.

Отговорникът на пожарникарите кимна.

— Вероятно е имало изтичане, но както вече казах, ще трябва да изчакаме доклада на следователите. Сградата е яка и със стабилни основи. Тъй като залата е под земята, стените са много по-дебели от останалите в сградата и това е спомогнало за ограничаването на взрива. Макар че е причинила много поражения вътре, експлозията не е била достатъчно силна, за да застраши цялата постройка. Засега не мога да ви кажа нищо повече. — Той изхлузи ръкавиците си и потърка очи. — Вътре е същинска касапница. — Мъжът млъкна, сякаш не таеше какво друго да каже. — Много съжалявам. — Думите му бяха изпълнени с тъга. Той кимна мрачно на останалите от групата и тръгни нагоре по стълбите.