Крис Картър: Хищникът

— Доктор Уинстън?

Тя кимна колебливо.

— Мислиш ли, че той може да е решил да заснеме аутопсията?

Доктор Хоув се замисли:

— Има такава вероятност. Ако е смятал случая за достатъчно интригуващ.

— Дори да е снимал, как ще ни помогне това? — намеси се Гарсия. — Камерата е взривена на парчета като повечето неща в помещението. Вижте.

— Не непременно — бавно каза съдебният лекар.

Очите на двамата детективи се насочиха към нея.

— Знаеш ли нещо, което ние не знаем? — попита Хънтър.

— Залата за аутопсии четири понякога се използва за лекции — обясни доктор Хоув. — Тя е и единствената, която е оборудвана с видеокамера, свързана директно с главния компютър. Това означава, че и образът веднага се складира в главния хард диск. За да заснеме лекция или аутопсия, лекарят трябва само да включи дигитална камера и да я свърже с централния компютър.

— Можем ли да разберем дали доктор Уинстън го е направил?

— Елате с мен.

Доктор Каролин Хоув решително се върна по същите стълби, по които бяха дошли, и се качи на партера. Тримата минаха през приемната и двойните метални врати и продължиха по дълъг и празен коридор. На три четвърти от разстоянието до края завиха надясно. В дъното имаше дървена врата с прозорче от заскрежено стъкло. Кабинетът на доктор Хоув. Тя отключи и ги покани да влязат.

Патоанатомът се приближи до бюрото си и включи компютъра. Двамата детективи застанаха зад нея.

— Само аз и доктор Уинстън имаме пряк достъп до видео-директорията на главния компютър. Да видим дали има нещо.

Тя щракна няколко пъти с мишката и влезе в директорията, където се съхраняваха всички видеозаписи. В главната папка имаше три поддиректории — „Нови“, „Лекции“ и „Аутопсии“. Тя отвори „Нови“ и намери само един файл във формат .mpg. Часовникът показваше, че е създаден само преди час.

— Бинго. Джонатан е заснел аутопсията. — Доктор Хоув млъкна и обезпокоено погледна Хънтър, който забеляза, че тя леко е дръпнала ръката си от компютърната мишка.

— Всичко е наред, докторе. Не е необходимо да гледаш. Ние ще поемем оттук.

Тя се поколеба за секунда.

— Ще гледам — решително заяви и щракна два пъти с мишката. Екранът проблесна и компютърът отвори приложението си за видеоплейъра. Робърт и Карлос се приближиха.

Образът не беше с добро качество, но ясно показа труп на бяла жена на маса за аутопсии. Кадрите бяха заснети отгоре и под ъгъл и частично увеличени, така че масата да заема по-голямата част от екрана. Вдясно се виждаха двама души в бели лабораторни престилки.

— Може ли да се увеличи образът? — попита Гарсия.

— Не. Записан е така — отвърна Хънтър. — Не контролираме камерата оттук. Това е само възпроизвеждане.

Двамата мъже вдясно от масата се приближиха до главата на мъртвата и се наведоха да я огледат. Лицето на доктор Уинстън изведнъж се появи в кадър.

— Няма ли звук? — попита Карлос, когато видя, че устните на доктор Уинстън се движат безмълвно. — Защо няма звук?

— Микрофоните на камерата, които използваме да заснемаме аутопсиите, не са с добро качество — обясни доктор Хоув. — Обикновено дори не ги включваме.

— Мислех, че патолозите имат навика да записват всяка стъпка на огледа на трупа.

— Така е — потвърди тя, — но с лични записващи устройства. Носим ги със себе си в залите за аутопсия. Но касетофонът на Джонатан сигурно е унищожен заедно с всичко останало в онази стая.

— Страхотно.

— „Очи — светлокафяви, добре поддържана кожа. Ушите, изглежда, не са пробити…“ — каза Робърт и после доктор Уинстън отново се извърна от камерата. — По дяволите! Вече не виждам устните му.

— Можеш да четеш по устните? — изненада се доктор Хоув. Гарсия също се изуми.

Хънтър не отговори. Вниманието му беше съсредоточено върху екрана.

— Къде си се научил? — попита Карлос.

— От книгите — излъга Робърт. В момента последното, за което искаше да говори, беше миналото му.

Тримата гледаха мълчаливо през следващите няколко секунди.

— Джонатан извършва редовен външен оглед на трупа — обясни доктор Хоув. — Изброява физическите характеристики на жертвата и включва първоначалното си мнение за раните, ако има такива. Освен това търси физически белези, които биха помогнали за разпознаването на жертвата. Тя беше докарана при нас с неустановена самоличност.

На лицето на доктор Уинстън се изписа заинтригувано изражение. Асистентът му даде малко фенерче. Патоанатомът се наведе и насочи лъча към шевовете в долната част на торса на мъртвата жена. Изглеждаше озадачен от нещо.