Крис Картър - Хищникът

— И формата му е странна. Квадратен, с нещо прикрепено отгоре. — Патоанатомът най-после успя да хване предмета и докато го изваждаше, приспособлението отгоре изщрака.

Асистентът пристъпи напред, за да види по-добре.

— Метален, относително тежък, изглежда саморъчно направен… — Доктор Уинстън се втренчи в предмета в ръката си. — Но все още не съм сигурен какво е… — Той млъкна и почувства, че сърцето му заблъска в гърдите. Очите му се отвориха широко, когато разбра.

— О, Боже…

Детектив Робърт Хънтър от отдел „Обири и убийства“ на полицията в Лос Анджелис пътува един час от Съдебната палата в Холивуд до изоставената месарница в източната част на града. Позвъниха му на пейджъра преди четири часа, но съдебният процес, на който даваше показания, продължи много по-дълго, отколкото очакваше.

Повечето детективи от лосанджелиската полиция биха дали дясната си ръка, за да не бъдат включени в суперелитния отдел, където работеше Хънтър. Специалната секция на отдел „Убийства“ беше създадена да разследва само серийни, изключително жестоки убийства, които изискваха много време и експертно мнение. Робърт имаше още по-специализирана задача. Поради опита и познанията му в областта на психологията на престъпното поведение му възлагаха случаи, в които извършителят беше проявил необикновена жестокост. Отделът определяше такива убийства като УН — ултра насилие.

Месарницата беше последната в редица затворени магазини. Целият квартал беше занемарен. Хънтър спря стария си буик до белия микробус на лабораторията по криминалистика. Докато слизаше от колата, той огледа фасадите на сградите. Всички прозорци бяха закрити със солидни метални капаци. Стените бяха изрисувани с толкова много графити, че Робърт не можа да определи какъв е бил първоначалният цвят на постройките.

Той се приближи до полицая, който пазеше входа, показа значката си, наведе се и мина под жълтата лента, ограждаща местопрестъплението. Ченгето кимна, но нищо не каза. Погледът му беше унесен.

Противната миризма, която блъсна Хънтър, го накара да се задави. Комбинация между разложено месо, застояла пот, повръщано и урина опари ноздрите и причини смъдене в очите му. Той спря за миг и вдигна яката на ризата си над носа и устата си като импровизирана маска.

— Това има по-добър ефект — рече Карл ос Гарсия, който излезе от задната стая и даде на партньора си хирургична маска. Той вече си беше сложил една.

Гарсия беше висок и слаб, с въздълга черна коса и светлосини очи. Хубавата му момчешка външност се разваляше само от леко кривия му нос, който имаше гърбица там, където беше счупен. За разлика от всички други детективи от отдел „Убийства“ Карл ос беше работил много усилено, за да бъде назначен в Специалната секция. Той беше партньор на Робърт вече три години.

— Миризмата става по-гадна, щом влезеш в задната стая. — Гарсия кимна към вратата, от която току-що беше излязъл. — Как мина делото?

— Много се забави — отвърна Хънтър и сложи маската на лицето си. — Какво имаме тук?

Карлос наклони глава на една страна.

— Голяма бъркотия. Жертвата е бяла жена на трийсетина години. Открита е върху касапския тезгях от неръждаема стомана там вътре. — Той посочи стаята зад него.

— Причина за смъртта?

Гарсия поклати глава.

— Ще трябва да изчакаме аутопсията. Нищо очевидно, но има нещо извратено. Устните и вагината й са зашити.

— Какво?

Карлос кимна.

— Точно така. Откачена работа. Не бях виждал такова чудо.

Очите на Робърт се стрелнаха към вратата зад партньора му.

— Трупът е откаран — отговори Гарсия, преди той да зададе следващия си въпрос. — Доктор Уинстън е водил екипа криминалисти тази вечер. Искаше да видиш тялото и местопрестъплението така както са били намерени, но не можеше да те чака повече. Горещината вътре ускорява нещата.

— Кога беше откаран трупът? — Робърт машинално погледна часовника си.

— Пред два часа. Познавам доктора. Вероятно вече е преполовил аутопсията. Знае, че ти ще бързаш да разбереш резултатите, затова нямаше смисъл да чака. Убеден съм, че докато приключим с огледа, той ще има отговори за нас.

Мобилният телефон на Хънтър иззвъня в джоба му. Той го извади и смъкна хирургичната маска от устата си.

— Детектив Хънтър. — Той слуша няколко секунди и сетне попита: — Какво? — Погледът му се насочи към Карлос, който видя, че изражението на партньора му мигновено се промени.