Крис Картър - Хищникът

Спалнята беше огромна, вероятно по-голяма от целия му едностаен апартамент. В банята имаше богата колекция от гримове и кремове за лице, ръце и тяло. Леглото беше идеално оправено. На нощното шкафче откри още един портрет на родителите й, няколко огърлици и гривни и шишенца с парфюми. Чекмеджетата бяха претъпкани с бельо и летни дрехи.

Хънтър отново насочи вниманието си към портрета на родителите на Кели. Тя приличаше много повече на майка си, отколкото на баща си. Робърт не можа да не си помисли за болката, която скоро щяха да преживеят, когато шерифът на Грейт Фолс похлопаше на вратата им. Това беше най-лошата новина, която можеше да получи един родител. Хънтър бе носил такива новини повече пъти, отколкото искаше да си спомня.

Докато оставяше снимката на нощното шкафче, лъчът на фенерчето му се отрази в посребрената рамка и тялото му се напрегна. Рамката се превърна в огледало и той съзря тъмен силует, който стоеше зад него.

Щрак.

Хънтър чу приглушения звук от зареждането на полуавтоматичен пистолет на няколко сантиметра от тила си, но преди човекът зад него да има възможност да каже или да направи нещо, се завъртя и замахна. Фенерчето удари ръката на натрапника.

Пистолетът и фенерчето изхвърчаха, блъснаха се във вратата на гардероба и паднаха на пода. Фенерчето се търкулна под леглото и се обърна към стената. Лъчът му беше достатъчен, за да не потъне стаята в непрогледен мрак.

Лявата ръка на Робърт вече беше на кобура под мишницата му. Той успя да стисне ръкохватката на пистолета си, когато нападателят го ритна в корема. Въздухът му излезе като от спукан балон и Хънтър се запрепъва назад, задъхвайки се за кислород. Знаеше, че бързо ще последва втори ритник. Този път кракът се извиси странично към дясната страна на тялото му, горе-долу на същата височина като първия, но той беше готов за него. Блокира го с дясната си ръка и нанесе удар с левия си юмрук, като улучи натрапника право в гърдите. Използва инерцията си, пристъпи напред и посегна към лицето. Ударът обаче беше париран с прецизност от бойно изкуство. Хънтър опита внезапен удар вляво на тялото, след това вдясно и после в гърдите, но всичките бяха блокирани. Левият лакът към лицето на нападателя също срещна отпор.

„Мамка му — помисли си Робърт. — Този тип в тъмното ли вижда?“

Натрапникът подскочи и вдигна крак още по-високо. Хънтър го видя късно, но бързата реакция му позволи да извърне глава. Носът на ботуша на нападателя одраска дясната му вежда. Той използва инерцията си, за да набере скорост, и завъртя тяло. Движението продължи само част от секундата и в края му Хънтър нанесе друг удар с левия си юмрук право в гръдния кош на натрапника. В последния момент обаче интуицията му подсказа да отнеме част от силата на удара. Въпреки това нямаше блокиране. Нападателят се преви на две и залитайки, отстъпи назад. Робърт мигновено смени посоката и когато отново се изправи пред натрапника, държеше пистолета си в протегнатата си дясна ръка. Дулото на оръжието беше само на няколко сантиметра от лицето на нападателя.

— Мръднеш ли, ще вечеряш с Елвис.

— Мамка му. Бързо го извади.

Хънтър се намръщи. Гласът беше женски.

— Кой си ти, по дяволите? — попита тя.

— Аз ли? — Робърт дръпна предпазителя на пистолета си. — А ти коя си?

— Аз попитах първа.

— Да, но аз имам пистолет.

— Така ли? И аз имах.

— Е, познай. Моят още е в мен и сочи право към лицето ти.

За секунда настъпи мълчание.

— Аха, ясно. — Жената вдигна ръце.

— Пак ще попитам, в случай че си забравила.

— Казвам се Уитни Майърс — спокойно отговори тя.

Хънтър зачака, но жената не добави нищо повече.

— И? Името ти трябва ли да ми говори нещо?

— Аз съм частен детектив. Издирвам изчезнали хора. Ако ми позволиш да помръдна, ще ти покажа документите си.

— Засега ръцете ти няма да ходят никъде, кукло.

Робърт я погледна подозрително. Въпреки слабата светлина, проникваща под леглото, той забеляза, че Майърс е с черен панталон и риза, ниски обувки, черна вълнена шапка и на кръста й е запасан колан с портмоне.

— Облечена си по-скоро като крадец, отколкото като частен детектив.

— Е, и ти не си облечен като ченге.

— Откъде знаеш, че съм ченге?

Тя кимна към гардероба.

— Стандартно полицейско фенерче. За разлика от пистолета ти. В него няма нищо стандартно. Тактическо оръжие „Хеклер и Кох USP“. Любимецът на морските „тюлени“. Ти очевидно си член на някаква специална секция или си голям маниак по пистолетите. Предполагам и двете.