Крис Картър - Хищникът

— Нима? Аз пък не искам шеф като теб.

Майърс се усмихна.

— Бързо отвръщаш, а? Предполагам, че мацките си падат по това.

Той не обърна внимание на забележката й.

— Ще ми кажеш ли кой си или да те наричам господин Детектив? — попита тя и скръсти ръце на гърдите си.

— Казвам се Робърт Хънтър. — Той й върна портфейла. — Детектив съм от лосанджелиската полиция.

— Кой отдел? — Майърс кимна към значката му. — Както казах, знам, че не си от „Изчезнали лица“.

Хънтър остави фенерчето на нощното шкафче.

— Специален отдел „Убийства“.

Уитни знаеше какво означава това. Тя онемя за миг.

— Кога? — попита.

— Кога какво?

— Не се прави на глупав. Не изглеждаш такъв и ми е писнало да ме будалкат. Знаеш ли кога е умряла Дженсън?

Робърт се втренчи в лицето й и съзря отчаяние. Погледна машинално часовника си и отстъпи:

— Вчера.

— Трупът ли е бил намерен вчера или е умряла вчера?

— И двете. Била е мъртва само от няколко часа, когато я открихме.

— Тогава похитителят я е държал близо три седмици, преди да я убие?

Хънтър не отговори. Не беше необходимо. Майърс отлично знаеше какво предполага актът на отвличане и убийство.

— Как е била убита? — попита тя.

Мълчание.

— Хайде, не те питам за някакви големи тайни в разследването. Знам протокола и ми е ясно какво можеш да разкриеш и какво не. Ако не ми кажеш, колко време мислиш, че ще ми отнеме да науча информацията? Може би две телефонни обаждания. Все още имам връзки в полицията.

Робърт продължи да мълчи.

— Добре. Тогава ще действам по моя начин.

— Убиецът е използвал нож.

Майърс прокара пръсти по устните си.

— Колко са жертвите?

Хънтър я изгледа с любопитство.

— Колко жертви имате досега? Щом си от специалния отдел „Убийства“, това означава, че или извършителят е убивал и преди, или че Кели Дженсън е била убита по особено жесток начин… или и двете. И ако трябва да гадая, бих казала и двете.

Робърт запази мълчание.

— Търсите сериен убиец, нали?

— За бивше ченге много избързваш с изводите.

Очите й се отместиха от Хънтър.

— Е, твой ред е да споделиш информация — каза той.

— Кое е бившето ти гадже, за което работиш?

Уитни не искаше да се оплита в лъжите си.

— Искаш информация от мен? — Озадачено повдигна вежди.

— Пак ли играем игрички, скъпа? — предизвика я Робърт. — Мислех, че ти е писнало да те будалкат.

Тя го погледна гневно.

— Кели Дженсън е мъртва, убита по начин, който само кошмарите могат да родят. Случаят ти с изчезналия човек приключи. Не ти трябва да знаеш нищо друго.

— Знаеш, че поверителността между клиент и следовател не се анулира, щом случаят приключи.

— Бившето ти гадже може да е заподозрян.

Уитни се поколеба за миг.

— Не е. Мислиш ли, че не съм го проверила щателно, преди да поема случая? Пък и ти каза, че Кели е била убита вчера. Той е извън страната от пет дни.

— Щом си толкова сигурна в невинността му, защо не ми кажеш името му и аз да го проверя?

Последва дълго, неловко мълчание. Накрая Майърс протегна дясната си ръка с дланта нагоре и погледна в очите на Хънтър.

— Би ли ми върнал пълнителя?

Робърт разбра, че тя иска жест на доверие. Да даде и да получи нещо. Той бавно извади пълнителя от джоба си и го сложи на ръката й. Майърс не го зареди в пистолета си и впери поглед в него. Лъжата й лавинообразно се превръщаше в нещо, което нямаше да може да овладее. Трябваше да се измъкне, преди да направи грешка.

— Знаеш, че не мога да ти кажа името му. Сторя ли го, ще остана без клиенти. Но мога да ти дам всичко, с което разполагам по случая. Може да откриеш нещо там.

Хънтър забеляза, че дясното й око леко трепна.

Тя наведе глава и погледна часовника си.

— Дай ми няколко часа да събера всичко и ще имаш материалите ми.

Той продължи да я наблюдава.

— Знам къде да те намеря.

Уитни Майърс излезе. Робърт бръкна в джоба си и погледна картата й на частен детектив, която незабелязано беше измъкнал от кожения й портфейл.

— И аз знам къде да те намеря — измърмори той.

Художническото ателие на Кели Дженсън беше ремонтиран гараж, намиращ се зад редица магазини в Кълвър Сити. Улицата беше тясна и скрита от главния път. Вдясно от ателието имаше малък паркинг, където всички собственици на магазини държаха колите си през деня, но по това време на нощта беше празен. Единствената светлина идваше от уличната лампа в ъгъла, със стара и пожълтяла крушка. Хънтър се огледа за камери за наблюдение, но не видя нищо.