Крис Картър - Хищникът

— Кога видяхте госпожица Мичъл за последен път, господин Барлет? — попита Гарсия.

Мълчание.

— Господин Барлет?

Той погледна двамата детективи.

— Какво? Моля, наричайте ме Патрик.

— Кога видя госпожица Мичъл за последен път, Патрик? — малко по-бавно повтори Карлос.

— Преди няколко седмици, на закриването на изложбата й в… — Барлет се помъчи да си спомни името, но не можа. — Някъде в Западен Холивуд.

— Галерия „Даниъл Росдейл“? — помогна му Хънтър.

— Да, същата.

— Беше ли поканен? — попита Гарсия.

— Изложбата не беше с покани.

— Госпожица Мичъл знаеше ли, че ще отидеш? Тя ли ти каза да отидеш?

Държането на Барлет стана много по-твърдо.

— Обвинявате ли ме? — Той не изчака отговор. — Това е абсурдно. Ако мислите, че бих наранил Лора, тогава вероятно сте най-лошите детективи, които е имал този град. Или не сте си направили труда да проверите миналото ни. Ние имаме история заедно. Аз обичам Лора. По-скоро бих отнел живота си, отколкото да й сторя зло.

Робърт забеляза, че Барлет не спомена факта, че не е бил в града, когато е бил открит трупът на Лора.

— Опита ли да се свържеш с нея отново след изложбата? Очевидно не сте се разделили в много добри отношения онази вечер.

— Какво? — Патрик се втренчи гневно в Карлос. — Това са глупости. Трябва първо да си изясниш фактите, детектив. Признавам, че онази вечер пийнах повечко и се държах като смешник, но това беше всичко. Нищо повече. И да, на другия ден й позвъних, за да се извиня, но отговори телефонният секретар.

— Остави ли съобщение?

— Да.

— Лора отговори ли на обаждането ти?

Барлет се изсмя нервно.

— Не. Тя никога не отговаря на обажданията ми. Свикнал съм.

— Защо спомена, че си се държал като смешник? — попита Гарсия. — Какво се случи?

Барлет се замисли, опитвайки се да реши дали да каже повече.

— Тъй като е очевидно, че ме подозирате, мисля да подновим разговора в присъствието на адвоката ми.

— Не те обвиняваме в нищо, Патрик — възрази Карлос. — Само си изясняваме някои неща.

— Струва ми се, че ме разпитвате. Затова, ако нямате нищо против, наистина мисля, че трябва да присъства адвокатът ми. — Барлет посегна към телефона на бюрото си.

Гарсия се наведе напред и прокара ръка по наболата си брада.

— Това е твое право, Патрик — поде Хънтър, — но няма да помогне на никого. И определено ще бъде загуба на време, което може да прекараме в издирване на убиеца на Лора.

Барлет престана да набира номера и погледна Робърт.

— Разбирам, че този стил на разследване те разстройва, но в момента всички са заподозрени и не бихме си свършили работата, ако не дойдем да похлопаме на твоята врата. Вечерта на закриването на изложбата на Лора, изглежда, е последният път, когато някой е видял жива госпожица Мичъл. Тогава си се карал с нея. Ти си интелигентен човек, затова си помисли. Като се имат предвид добре документираните ти изблици, историята ти с Лора Мичъл и фактът, че от четири години се мъчиш да си я върнеш, изненадан ли си, че сме дошли при теб? Ти какво би направил на наше място?

— Никога не бих сторил зло на Лора — повтори Барлет.

— Добре, но това не е начинът да го докажеш. Каквото и да направиш, със или без адвокат, пак трябва да отговориш на въпросите ни. Ще извадим съдебна заповед и нещата ще се проточат. — Хънтър многозначително съсредоточи очи върху снимката на бюрото. Барлет проследи погледа му. — Убиецът на Лора, жената, която си обичал толкова много, е на свобода. Наистина ли мислиш, че съпротивата ти и губенето на времето ни е добър избор?

Барлет не откъсна поглед от снимката.

Детективите зачакаха.

— Признавам, че ревнувах. — Очите на Патрик се замъглиха. — Онзи тип преследваше Лора навсякъде, където да отидеше, като гладно куче. Непрекъснато я зяпаше така, сякаш тя беше гола. И после ги видях да разговарят. Лора беше много затворена и не флиртуваше, затова ревнувах. Но в онзи тип имаше нещо различно.

— Какво? — попита Хънтър.

— Не знам. Изразът в очите му, когато я гледаше. Както казах, вървеше подире й като сянка. Стоеше на няколко крачки от нея, но не беше заради изкуството й.

— Откъде знаеш?

— Той нито веднъж не погледна картините й. Всички други обикаляха и се възхищаваха на изложбата, а той гледаше само Лора, сякаш тя беше изложбата.

— Не мислиш ли, че мнението ти за този човек може да е изопачено от факта, че си ревнувал от него? — попита Карлос.

Барлет поклати глава.

— Да, ревнувах от него, особено след като го видях да бъбри с Лора и тя да му се усмихва, но това не беше причината той да привлече вниманието ми. Забелязах начина, по който я гледаше още преди да разговарят. Уверявам ви, той не беше дошъл заради изложбата, а заради Лора.