Том Харпър - Изгубеният храм

— Но не и човешки скелет с бичи рога на черепа и кълбо канап до него?

— Не. — Тя придърпа крака към гърдите си. — Естествено, митовете изкривяват миналото. Но тук, на Крит, се е появила първата цивилизация в Европа. Повече от хиляда години преди Златния век на Гърция и хиляда и петстотин години преди цезарите. А в продължения на три хилядолетия след това единственото място, където е останал споменът за нея, са били митовете. Без тях дворецът в Кносос щеше да е само купчини камъни. И когато Евънс най-накрая го извади на бял свят, той кръсти тази цивилизация минойска на името на легендарния цар Минос.

На светлината от огнището лицето й грееше, сякаш подобно на древна прорицателка можеше да вижда назад в трийсет века история. Изглежда дори не забелязваше откровено вторачения поглед на Грант, докато с едно дискретно покашляне той не попита:

— Какво общо има това с написаното в дневника?

— Минойците са оставили не само руини и предмети. Те са ни оставили и тяхната писменост. Тя има две разновидности. Едната примитивна, която Евънс нарече линейна тип А и една по-късна, която кръсти линейна тип Б. Повечето от образците са надписи върху глинени плочки, които са се опекли, когато дворецът е изгорял.

— И какво пише на тях?

— Никой не знае. Никой досега не е успял да ги разчете. Това е една от най-големите тайни в археологията.

Грант отново погледна към тефтерчето.

— Пембертън опитвал ли се е някога да я разчете?

— Не може да работиш в тази област и да не опиташ. За археолозите това е като кръстословица или главоблъсканица. Нещо, над което да си блъскаш главата в зимните вечери пред камината. Доколкото знам, Пембертън не постигна успех.

— А тук, в тефтерчето?

— Не — тя прелисти няколко страници, — всичко е прекалено спретнато. Той е преписал някои надписи, но не е правил опит да ги преведе.

— А това? — Грант посочи с пръст в бележника, където над няколко реда от ъгловатата линейна Б, страницата заемаше проста рисунка. Много приличаше на детска: два триъгълника ограждаха малка кутия с шипове, а под нея минаваха две назъбени линии. В горния край нещо, наподобяващо стилизирано животно, сякаш се рееше над кръгъл купол, с птици от двете му страни.

— Трябва да е минойска — измърмори Марина, — но никога преди не съм я виждала. Не е от колекцията в Кносос. — Тя обърна другата страница. На нея имаше само четири стиха на гръцки. След това страниците на тефтера бяха празни.

— Какво означава гръцкият текст? — поинтересува се Грант.

„Смут и Раздор се намесват, а също и Смърт безпощадна, сграбчила воин ранен, още жив, а и други без рани. Трети пък, вече убит, за крака го повлича сред боя, с метната дреха през рамо, обагрена с кърви юнашки. Сблъскват се те и се бият подобно на живи смелчаци.“ 8 8 Омир. „Илиада“. Превод А. Милев и Бл. Димитрова, тук и по-нататък цитатите са преведени по това издание. — Б.ред.

Може би причината беше в дима от огъня, но гласът на Марина стана дрезгав, а очите й се напълниха със сълзи.

— От Омир е. „Илиада“. Сигурно Пембертън я е чел, когато нацистите дойдоха. Това е последното, което е написал в живота си. Няма нищо общо с рисунката. — Тя обърна страницата назад и се вторачи напрегнато в изображението, сякаш с това усилие можеше да изсуши сълзите си. — Иконографията… — Марина замълча и си пое дълбоко дъх. — Иконографията я датира като средно до късно минойска работа. Зигзагообразните линии са просто декоративни, макар че мнозина ги приемат като изображение на вода. Животното в горния край… — Тя присви очи и протегна тефтера към огъня. — Може би е лъв или сфинкс. И в двата случая символизира защитник или пазач. Може да има и някаква връзка с царското достойнство. Птиците са гълъби, които обикновено обозначават светостта на мястото. В този случай това тълкуване е подкрепено със светилището в средата на рисунката.

— Откъде разбра, че е светилище?

— Бичите рога най-отгоре. Това е стандартното изображение на минойски храм. Така както кръстът на покрива ти показва, че това е черква.

Марина се загледа в пламъците. Грант нямаше представа дали размишлява върху рисунката, или мислите й се въртят около Пембертън, но издърпа тефтера от ръцете й, преди да го е изпуснала в огъня. Разгледа рисунката, след това постави дневника на коляното си и натисна бележника да се отвори хубаво. Гръбчето му изпука в протест и накара Марина да вдигне поглед.

— Внимавай.

— Какво означава… — Грант облизваше устни, докато се опитваше да различи непознатите букви — фараги… тон… некрон?