Том Харпър - Изгубеният храм

След като се нахраниха, Марина извади тефтерчето. Вдигна го срещу огъня, за да могат пламъците да осветят страниците. Грант потисна страха си, че някой случайно литнал въглен може да унищожи тяхното търсене, преди още да е започнало.

— Два месеца преди нашествието Пембертън отиде в Атина. Тогава си помислих, че е странно да ходи там. Всички знаеха, че германците идват, и той едва успя да си намери място на ферибота заради войниците, които заминаваха на фронта. Ала настояваше, че трябва да замине. Когато се върна, нещо се беше променило. Нищо не каза, но видях, че има някаква нова мания. Винаги ставаше такъв, когато намереше нов обект или артефакт, които не можеше да класифицира с точност. Лампите във вилата светеха до късно, а той стана занесен и напрегнат. Разбира се, през онези дни всички бяхме напрегнати, така че не се забелязваше много. През април изчезна за около седмица. Сам. След това научих, че е бил в източната част на острова — Сития. Търсил е нещо.

— Значи затова поиска да вървим на изток?

— Да. — Тя се взря в бележника, а гладкото й лице се набръчка от съсредоточаване. — Ако е намерил нещо, щеше да го запише тук. — Прекара пръсти през освободената си коса. — Но не мога да го намеря.

Грант се наклони, за да надникне през рамото й. Ред след ред спретнато изписани символи се полюшваха на светлината на пламъците. Толкова далечни и непонятни, като хората, които първи ги бяха използвали. Разпознаваше гръцките букви, дори успяваше да разчете някои от по-простите думи, но по-голямата част от страницата съдържаше букви, които никога през живота си не беше виждал. Той протегна ръка, докосна рамото на Марина и посочи с пръст:

— Какво е това?

— Линейно писмо тип Б.

Спомни си, че го беше споменала и по-рано в къщата, преди да пристигнат биячите.

— Какво представлява?

— Азбука. Древна писмена система. Идва от… — За миг замря и разсеяно започна да навива един от кичурите на пръста си. — Чувал си за Тезей и Минотавъра, нали?

— За мита ли говориш?

Тя се засмя.

— Там, където Пембертън работеше, където му помагах, е мястото, на което митът и историята се срещат като реката и морето. — Тя зарови пръсти в земята и извади малко камъче. — Камъкът е нищо. Но ако направя това… — Сложи го в кръга от камъни, които оформяха огнището. — Внезапно той добива значение. В бъдещето някой ще го намери. Да речем, след две хиляди години и дори никога да не е виждал огнище или да не си е представял такова нещо, ще разбере, че едно човешко същество е направило този кръг по някаква причина. И ще се опита да предположи каква е била причината. Може би в средата му ще открие следи от пепел и следи от нагар по камъните. Някоя ръждясала ламаринена кана и фасовете от цигарите ти. И ще предположи…

— Че сме вечеряли тук?

— Че това е обект от примитивна стълпна култура, без съмнение с фалическо подразбиране. Че кръгът от камъни е бил основа за дървена колона, която ние в нашето първобитно невежество сме обожествявали. Че сме носели хранителните приношения в метални кутии и сме пушили слабо психотомиметично 7 7 Опиати с подобно въздействие имитират психози, включително самоизмами. — Б.пр. вещество, за да изпаднем в състояние на божествен екстаз. Ще реши, че пепелта и следите от изгоряло са от огън, вероятно последствие от нашествие или война, когато свещеният стълб е бил изгорен. Ще отпечата това в своите научни списания и след това учените ще спорят дали подобните обекти, които са открити по целия остров, говорят за официална религия, или просто са успоредни местни традиции. И ще сбъркат напълно.

Тя взе камъчето и го запрати в мрака. Грант замълча, докато гледаше как светлината на пламъците танцува по нейното лице.

— Какво общо има това с Минотавъра?

— Само исках да кажа, че митовете оцеляват, когато всичко останало е забравено. И че понякога митовете, въпреки всички техни хлъзгави заблуди, ни казват много повече за миналото, отколкото разрушените стени и строшените гърнета. В продължение на три хиляди години никой не е вярвал, че на Крит е имало велика праисторическа цивилизация, но през всички тези хилядолетия Тезей и Минотавъра не са били забравени. Дори децата знаеха легендата. И ето, преди петдесет години тук пристигна Евънс и отиде на мястото, което се споменава в легендите. И намери всичко това. Дворец като лабиринт. Съдове за пиене с формата на бикове, фигурки на бикове, каменни рога — дори рисунки на млади мъже, изпълняващи акробатични номера върху бикове.