Том Харпър - Изгубеният храм

Мюър се изкиска.

— Три месеца след като са закачили медала на гърдите му, той изчезва. Дезертирал. Нашият господин Грант е сложен човек.

Те стигнаха до далечния край на двора, където се намираше бившата конюшня, която сега беше оборудвана с покрив от гофрирана ламарина и желязна врата. Каргил я отключи.

— Имате ли нужда от помощ? Мога да доведа няколко сержанти…

— Няма нужда. Чакай тук, за всеки случай, ако има неприятности. Въоръжен ли си?

Каргил докосна кобура си.

— Бъди готов. Ако някой излезе през тази врата, преди да почука два пъти, застреляй го.

— Наистина ли смятате…

— Както вече казах, нашият господин Грант е сложен човек.

Вратата щракна зад него и Мюър пристъпи в килията. Както и останалата част от крепостта, тя беше странна смесица от старо и ново: средновековни стени се издигаха и подпираха металния покрив, а подът беше от излят набързо бетон. Както през средновековието и сега тя беше осветявана от пламък. В случая един газов фенер висеше от покривната греда. В средата на помещението два дървени стола бяха поставени един срещу друг, а между тях имаше метална маса. На единия седеше Грант, а дясната му ръка беше заключена с белезници към крака на масата.

Мюър го изучава няколко секунди. Снимката в досието сигурно беше най-малко отпреди десет години, но беше невъзможно да се каже дали отминалото десетилетие е било добро към Грант или не. Разбира се, беше остарял, но същото се беше случило с повечето мъже, които бяха преживели войната. В случая на Грант промените не бяха нито за добро, нито за лошо. По него имаше белези — един на лявата ръка, който се виеше от лакътя почти до китката. Край устата и очите се бяха натрупали бръчици, но те не променяха лицето под тях. Сякаш годините бяха взели младия мъж от снимката и само го бяха заострили, и някак си го бяха пречистили. Дори с белезници, той успя да се отпусне още назад и се усмихна презрително на посетителя.

Мюър отвори един бележник и започна да чете:

— Грант, К. С. Роден през октомври 1917 в графство Дъръм. Образование… на места, които нямат значение. Напуска училище през 1934, емигрира в Южна Африка, след това в Родезия. Пътува надлъж и шир в Южна Африка като търсач на находища за компанията „Кимбърли Даймънтс“. Носят се слухове за връзки с антибелгийските елементи в Конго. Връща се в Англия през 1938, вербуван от военното разузнаване, по-късно прехвърлен в Дирекцията за специални операции. Активна служба в Гърция, Северна Африка, Балканите и Съветския съюз. През юли 1944 награден с орден за отлична служба, през октомври 1944 изчезва, предполага се, че е дезертирал, след едно произшествие близо до Имброс, Крит. След това е свързван с черния пазар в Лондон. По-късно се появяват слухове, че работи в Източното Средиземноморие, доставя оръжия на така наречената Демократична армия на Гърция, Иргун, Хагана 5 5 Тайна еврейска военна организация по времето на Британския мандат в Палестина от 1920 до 1948 г. — Б.пр. и други ционистки нелегални организации. Местонахождението му в момента е неизвестно. Поправка: местонахождението му в момента е закопчан с белезници за маса в малка лайняна килия в този кучи гъз в средата на нищото. Очаква го дълго гостоприемство от негово величество за удоволствието да доставя оръжие на враговете на империята.

Мюър затвори бележника и се тръшна на свободния стол. В отговор Грант се вторачи в него с широко отворени очи, изпълнени с подигравателно страхопочитание.

— Още нещо? — Гласът му не беше такъв, какъвто Мюър очакваше. Някъде дълбоко в него можеше да долови грубите гласни на момче от севера, но те бяха покрити с толкова други акценти и интонации, че беше невъзможно да се определят с точност: истински мелез.

— Само това, че оръжията, с които си въртял контрабанда, са откраднати от скривалища, предназначени за снабдяване на гръцката съпротива през войната.

Грант вдигна рамене.

— Никой не ги използваше. Евреите прекараха по-голямата част от последните десет години пред цевта на оръжието. Реших, че най-малкото, което мога да направя, е да им дам нещо, с което да отвръщат на огъня.

— Обаче това оръжие е наше, по дяволите.

Грант пак вдигна рамене.

— Наше? Не мисля, че още съм член на клуба.

— Значи си решил да си отмъстиш, като продаваш нашите оръжия на враговете ни? — Мюър издиша отвратено струя дим през ноздрите.

— Само парите бяха важни.

— Предполагам, че това е ползата да работиш за евреите.