Морис Льоблан - Арсен Люпен — крадецът джентълмен

И докато запалваха пурите си, Дьован подхвана:

— Само че побързайте, Велмон, само тази нощ ви остава.

— Защо? — попита художникът, който наистина приемаше нещата на шега.

Дьован щеше да отговори, обаче майка му му направи знак. Но възбудата от вечерята и желанието да заинтригува гостите си надделяха.

— Е, хайде сега! — промъмри той. — Вече мога да говоря. Няма кой да издаде тайната.

Насядаха около него с разпалено любопитство и той обяви с доволния вид на човек, който съобщава голяма новина:

— Утре в четири часа следобед Шерлок Холмс, великият английски детектив, за когото тайни не съществуват. Шерлок Холмс, необикновеният майстор в разкриването на загадки, невероятната личност, сътворена сякаш цяла целеничка от въображението на някой романист, Шерлок Холмс ще бъде мой гост.

Развикаха се, Шерлок Холмс в Обениврюстик? Значи беше вярно? Наистина ли Арсен Люпен беше по тия места?

— Арсен Люпен и неговата банда не са далеч. Без да броим аферата с барон Каорн, кому да припишем обирите в Монтини, Грюше, Красвил, ако не на нашия национален крадец? Днес е моят ред.

— И ви предупредиха, както барон Каорн?

— Един и същи трик не успява два пъти.

— Тогава?

— Тогава ли?… Тогава ето. Той стана и посочи в един от рафтовете на библиотеката малката празнина между два големи тома.

— Тук имаше една книга, една книга от шестнайсети век, наречена „Хроника на Обениврюстик“ — историята на замъка, построен от херцог Ролон върху руините на стара феодална крепост. Тя съдържаше три гравюри. Едната представляваше отбранителните съоръжения на имението, втората — плана на сградите, а третата — обърнете внимание — чертежа на един подземен проход, единият изход на който се намира извън най-предните укрепления, а другият — тук, където стоим, да, точно в тази стая. И тъй, книгата е изчезнала от миналия месец.

— По дяволите — каза Велмон, — това е лош знак. Само че не е достатъчен, за да се вика Шерлок Холмс.

— Разбира се, това не би било достатъчно, ако не се беше случило и друго едно събитие, което обяснява истинския смисъл на онова, което ви разказах. В Националната библиотека съществуваше един втори екземпляр от тази хроника, но двата екземпляра се различаваха по някои подробности на подземния проход разположението на общия поглед и на една стълба — и някои забележки, не печатани, а изписани с мастило, и къде повече, къде по-малко поизтрити. Знаех тези подробности и знаех, че окончателният чертеж не може да бъде възстановен, освен след много внимателно съпоставяне на двете карти. И ето че в деня след изчезването на моя екземпляр някакъв читател поискал другия, в Националната библиотека, и го отнесъл, без да са могли да установят как е станала кражбата.

Възклицания посрещнаха тези думи.

— Този път работата става сериозна.

— Така че този път — каза Дьован — полицията се раздвижи, засякоха показанията, но впрочем и това не даде никакъв резултат.

— Както винаги, щом обектът е Арсен Люпен. — Именно. Тогава ми хрумна да потърся помощта на Шерлок Холмс, които ми отговори, че изпитва голямо желание да влезе в контакт с Арсен Люпен.

— Каква слава за Арсен Люпен! — възкликна Велмон. — Но ако нашият национален крадец, както го наричате, няма никакви проекти по отношение на Обениврюстик, какво ще прави Шерлок Холмс?

— Има още нещо, което живо ще го заинтересува: откриването на подземието.

— Как, нали ни казахте, че единият от входовете е в полето, а другият точно в този салон!

— Къде? На кое място в салона? Линията, която изобразява сутерена на картите, наистина свършва в едно кръгче, обозначено с главните букви „К.Г.“, което явно означава кулата Гийом. Но кулата е кръгла и кой би могъл да определи от кое място на този кръг започва чертежът на скицата.

Дьован запали втора пура и си наля чаша бенедектин. Засипаха го с въпроси. Той се усмихна, щастлив от породения интерес. Накрая рече:

— Тайната е погребана. Никой в света не я знае. От баща на син, според легендата, могъщите владетели си я предавали на смъртния одър, до деня, в който на Жофроа, последния с това име, му отсекли главата на ешафода на 7 термидор, година II, на деветнадесетгодишна възраст.

— Но през миналия век трябва да са търсили?

— Търсили са, но напразно. Аз самият, след като купих замъка от пра-пра-племенника на члена на Конвента Лерибор, наредих да се направят разкопки. И за какво? Имайте предвид, че тази кула, заобиколена с вода, е свързана със замъка само в една точка и че следователно подземието минава под бившия защитен ров. В плана на Националната библиотека има четири стълбища с четирийсет и осем стъпала, което предполага повече от десет метра дълбочина. А мащабът, приложен към другия план, определя разстоянието — двеста метра. Всъщност разковничето е тук, между този под, този таван и тези стени. Бога ми, чудя се дали да не ги разруша, признавам.