Морис Льоблан: Кухата игла

— Холмс, за трети път, остави тази жена на мира…

— Забранено ли е докосването до нея? — подигравателно забеляза англичанинът. — Стига, стига, остави шегите настрана! Ти не се казваш Валмер, нито Люпен. Това име си откраднал, както си откраднал и името Шармерас. А тази, която представяш за своя майка, е Виктор, твоя стара съучастница, която те е отгледала…

Холмс направи грешка. Обзет от безумното си желание да отмъсти, той погледна Раймонд, която изпадна в ужас от тези разкрития. Арсен се възползва от неблагоразумието му. Стреля.

— По дяволите! — изрева Холмс, като отпусна засегнатата от куршума ръка. И като се обърна към хората си, заповяда: — Стреляйте!

Но Арсен се хвърли върху тях и след две секунди полицаят отдясно падна с пронизани гърди, а другият се търколи до вратата със счупена челюст.

— Вържи ги, Виктор… А сега, англичанино, нека си видим сметките…

Но Холмс успя да вдигне револвера с лявата ръка и се прицели в Люпен.

Изстрел… Вик на отчаяние… Раймонд се спусна между двамата мъже, залитна, улови се за гърлото, изправи се, пак залитна и падна в краката на Люпен.

— Раймонд, Раймонд!…

Той се наведе, взе я на ръце и я притисна до себе си.

— Мъртва! — прошепна.

За миг всички се вцепениха. Холмс изглеждаше смутен. Виктор шепнеше:

— Дете мое… дете мое…

Ботрьоле се приближи към младата жена и се наведе, за да я прегледа.

— Мъртва!… Мъртва! — повтаряше Люпен, сякаш не можеше да повярва на думите си.

Лицето му се изкриви от ужас и скръб. Обзет от луда ярост, безсмислено замаха и закърши ръце, затропа с крака като обхванато от смъртно страдание дете.

— Нещастнико! — извика в пристъп на омраза.

Със страшен удар повали Холмс, сграбчи го за гърлото. Англичанинът захърка, без да оказва каквато и да било съпротива.

— Дете мое, дете мое — замоли се Виктор.

Изидор тичешком се приближи. Но се оказа, че Люпен вече е пуснал Холмс и плаче, проснат на земята до неприятеля си.

Трагична сцена! Изидор никога нямаше да я забрави, защото знаеше как Арсен обича Раймонд и какви жертви направи този голям авантюрист, за да бъде щастлива тя.

Нощта вече обвиваше полето с мрачен покров. С вързани ръце и крака тримата англичани лежаха във високата трева. Далечна песен наругай тържествената тишина на равнината. Пееха работниците от чифлика, които се връщаха от работа.

Арсен се изправи. Заслуша се в монотонните гласове. Тъжно погледна щастливия чифлик, където искате мирно да живее с Раймонд. После се загледа в нея, любещата жена, убита от любовта си, заспала вечния си сън.

Селяните се приближаваха.

Арсен Люпен се наведе, хвана я със силните си ръце, вдигна я и тръгна.

— Хайде, да си вървим, Виктор.

— Да си вървим, дете мое.

— Сбогом, Ботрьоле!

И натоварен със скъпоценния си товар, последван от старата жена, мълчалив и суров, той тръгна към морето и изчезна в нощния мрак…

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1798

Издание:

Морис Льоблан

Кухата игла

Арсен Люпен

Роман

Редактор Иван Тренев

Художник-редактор Лили Басарева

Коректор-стилисти Лидия Ангелова, Катя Илиева, Магдалена Атанасова

Графично оформление Стефан Узунов и Борислав Зонгов

Технолог Дора Николова

„Тренев & Тренев“ С-ие. София, България

Отпечата се през 1992 година. Цена 10,98 лв.

с/о Jusautor, Sofia, 1992

Куха игла, кух обелиск. Б. пр.

Епой (фр.). — игла. Б. пр.

Крьоз (фр.) — куха. Оттук и епoй крьоз — куха игла. Б. пр.