Морис Льоблан - Кухата игла

— Помогни ми, Ботрьоле — скърцаше със зъби от яд старият полицай. — Стреляй, вместо да го зяпаш!

Наистина Изидор стоеше неподвижен. Искаше да се намеси и да улови плячката, но необяснимо чувство му пречеше.

Гласът на Ганимар го извади от вцепенението. Ръката му стисна револвера.

— Ако се намеся — каза той, — с Люпен е свършено… а това е мой дълг.

Очите им се срещнаха. Люпен втренчено и спокойно го гледате. Гледаше го дори с известно любопитство, като че нищо не го засягаше освен моралната задача, която младежът трябваше да разреши. Дали Изидор ще пощади победения си неприятел?… Вратата кънтеше от ударите.

— Стреляй, Ботрьоле, той е в ръцете ни! — изрева Ганимар.

Изидор вдигна револвера. Всичко, което последва, стана така неочаквано и бързо, че той едва после си даде сметка за него. Видя как Люпен затича покрай стената, как мина край вратата и край дулото на револвера, почувства как го хвърлиха на земята и веднага със страшна сила го вдигнаха във въздуха.

Люпен го държеше пред себе си като жив щит, зад който се криеше.

— Хиляда на сто съм сигурен, че ще избягам, Ганимар! Както виждаш, Люпен винаги намира изход…

Бързо отстъпи към триптиха. Като притисна Изидор към гърдите си с една ръка, с другата отвори и затвори подир себе си малката врата. Успя да се спаси… Пред тях се показа стръмна стълба.

— Да вървим! — бутна той Изидор пред себе си. — Войската е разбита на сушата… сега е ред на френската флота. След Ватерло, Трафалгар… Очакват те още много удоволствия, моето момче!… Колко е смешно! Чак сега почват да чукат по вратата… Много късно, деца мои… Ботрьоле, по-бързо!

Издълбана в самия камък на Иглата, стълбата обикаляше и я опасваше като спирала. Притиснати един към друг, те тичаха по стълбата, като прескачаха по няколко стъпала. От време на време Изидор виждаше през пукнатините рибарските лодки и торпильора, който маневрираше около скалата. Двамата слизаха все по-надолу и по-надолу. Изидор мълчеше, но Люпен непрекъснато бърбореше:

— Какво ли прави сега Ганимар? Дали слиза по другите стълби, за да ни прегради пътя в тунела? Не, той не е толкова глупав… Сигурно е оставил при изхода няколко души… Те са достатъчни…

Спря се.

— Слушай… Викат… Сигурно са отворили прозорците и викат на помощ флотата си… Хората по лодките се раздвижиха… подават сигнали… торпильорът тръгва напред… Чудесен торпильор!

В този момент отдолу долетяха гласове. Стигнаха до нивото на морето и влязоха в широка пещера, където в мрака се движеха два фенера. Показа се силуетът на една жена. Тя увисна на врата на Люпен.

— Бързо! Бързо! Много се изплаших… Какво правихте досега? Но вие не сте сам?

— Това е нашият приятел Ботрьоле — успокои я Люпен, — той се оказа така любезен… Но после ще ти разказвам… Сега нямаме време. Тук ли е Шароле?… А, добре… А лодката?

Шароле рапортува:

— Лодката е готова.

— Запали мотора! — заповяда Люпен.

След малко се чу шумът на мотора и Изидор, очите на когото постепенно свикнаха с тъмнината, можа най-сетне да различи подводницата пред тях.

— Да, това е подводница — допълни наблюденията му Люпен. — Учудваш ли се, приятелю? Аз имам малко пристанище в скалата.

— Затворено пристанище. Никой не може да влезе, нито да излезе…

— Никой освен мен. И това ще ти покажа още сега. Отведе до подводницата Раймонд, а после се върна за Изидор.

Но младежът се колебаеше.

— Страхуваш ли се?

— От какво?

— Че торпильорът може да ни потопи!

— Не.

— Тогава ти се колебаеш, защото чувството за дълг те задължава да останеш на страната на Ганимар, на страната на обществото и морала, вместо да преминеш на страната на Арсен, на срама, позора и безчестието?

— Точно така.

— За съжаление, моето момче, ти не можеш да избираш. Необходимо е всички да помислят, че сме загинали… за да имам спокойствието, необходимо на бъдещия честен човек. По-късно ще ти върна свободата и тогава може да приказват каквото искаш. Тогава няма да се страхувам от нищо.

Арсен силно стисна ръката му и Изидор разбра, че всяка съпротива е излишна. Но той и нямате такова намерение, защото въпреки всичко този човек му вдъхваше симпатия.

Това чувство се оказа така силно, че той се опита даже да му помогне:

— Заплашва ви друга, по-сериозна опасност: Шерлок Холмс е по следите ви!…

— Елате!

Подчини се и остави да го отведат до лодката, формата на която му се стори много чудновата, а външният вид — необикновен. Слязоха по стръмна стълба, закрепена за един капак, който веднага се затвори над тях. Долу ги чакаше Раймонд. След това тримата се спускаха все по-надолу и по-надолу.