Морис Льоблан - Кухата игла

Скалата изглеждаше страшна, неразрушима. Пред нея бесният пристъп на вълните и бурите не означаваха нищо.

Ноктите на Изидор се впиваха в земята като на диво животно, готово да скочи върху плячката си. Очите му проникваха в грапавата кора на скалата, в кожата, в плътта й. Той я докосваше, пипаше, опознаваше, обладаваше…

Внезапно Изидор притвори очи и конвулсивно притисна челото си. Там, почти над Иглата на Етрета, под крайния връх, около който се въртяха чайките, от една пукнатина се процеждате пушек като от невидим комин, издигаше се като бавни спирали в спокойния, привечерен въздух.

Иглата на Етрета е куха!

На четиридесет-петдесет метра от тази импозантна арка, която наричат Долната врата и се спуска от височината на брега като колосален клон на дърво, за да хване корени в подводните скали, се издига грамаден конус от варовик. Той прилича на изострена шапка, поставена над празното пространство!

Дивно откритие! След Люпен и Ботрьоле откри тайната, която датираше от преди повече от двадесет века!

Господари на тази тайна, английските крале господстваха над Франция, унижаваха я, разпокъсваха я, коронясваха се в Париж. Те загубиха тайната и започна поражението им.

Господари на тайната, френските крале се прославяха, разширяваха границите на кралството си, създаваха велика нация и се къпеха в слава и мощ. Когато забравеха тайната, започваше смъртта, заточението, упадъкът.

Едно невидимо царство посред водите, на десет разтега от сушата! Незнайна крепост, по-висока от кулите на Парижката Света Богородица, върху гранитна основа, по-голяма от градски площад… Каква сила и сигурност! От Париж до морето по Сена. Там е Хавър, нов град, нужен град. А на седем левги от него — Кухата игла, непристъпно убежище!

Убежище и страшно скривалище. Всички кралски съкровища, натрупани през вековете, цялото злато на Франция, всичко, което е било събирано от народа, духовенството, всичко заграбено по бойните полета на Европа, се е трупало в кралската пещера. Стари златни монети, блестящи екюта, дублони, дукати, форинти, гвинеи, скъпоценни камъни, диаманти, украшения, всичко е събирано тук. Кой щеше да го открие? Кой щеше да научи някога тъмната тайна на Иглата? Никой.

Не, Люпен.

И той се превръщаше в особено същество, в чудо, необяснимо, докато истината оставаше в сянка. Колкото и да бяха значителни изворите на гения му, те не можеха да бъдат достатъчни за борбата срещу обществото.

Без Кухата игла Люпен бе непонятен, той бе мит, герой на роман без никаква връзка с действителността.

Господар на тайната, и то на каква тайна! Той бе човек като всички други, но който знаеше да си служи с всички оръжия, подарени от съдбата.

Сега бе ясно: Иглата е куха, това е безспорен факт. Но как може да се влезе в нея? Очевидно откъм морето. Откъм морето сигурно имаше пукнатина, до която лодките можеха да стигнат по време на отлив.

А откъм сушата?

До вечерта Изидор стоя надвесен над бездната, с очи, втренчени в черната маса на пирамидата.

После слезе към Етрета, избра скромен хотел, вечеря, качи се в стаята и разгърна документа.

Оказа се, че вече е много лесно да се разкрие значението му. Веднага забеляза, че трите гласни букви на думата Етрета се намираха на първия ред, наредени и със съответните интервали. Значи първият ред се възстановявате така:

.о..Етрета

Каква дума може да има пред Етрета? Сигурно дума, която обяснява положението на Иглата във връзка със селото. Иглата се издигаше вляво, на запад… Спомни си, че западните ветрове се наричат долни ветрове. Вратата се наричаше също Долната врата. Написа:

Под Етрета

Вторият ред образуваше думата „госпожици“; очевидно пред тази дума стояха думите „стаята на“. Значи:

Под Етрета

Стаята на госпожиците

По-голяма трудност срещна при разгадаването на третия ред, но си спомни, че недалеч от Стаята на госпожиците, на мястото на укреплението Фрефосе, бе построена крепост, и възстанови целия документ:

Под Етрета Стаята на госпожиците Под укреплението Фрефосе Кухата игла

Четирите реда представляваха четири големи формули, които трябваше да се знаят. С тяхна помощ се отиваше под Етрета, влизаше се в Стаята на госпожиците, вероятно се минаваше под укреплението Фрефосе и се стигаше до Иглата.

Как? По указанията и начина, които образуваха четвъртия ред! Те представляваха очевидно по-специални формули, предназначени за намиране на входа и пътя до Иглата.