Морис Льоблан - Кухата игла

— Студени! — пошепна майката. — Да, студени са… Боже мой, Боже мой… дано се събуди!

Ботрьоле пъхна ръката си в джоба на панталона, стисна дръжката на револвера, измъкна го и стреля срещу Масибан.

Масибан, който следеше движенията на младия човек, избегна куршума. Изидор се спусна към него и викна на слугите:

— Дръжте го… това е Люпен!…

Двамата паднаха върху един от плетените столове. След седем-осем секунди Масибан стана и остави Изидор зашеметен и без револвер.

— Добре… отлично… не мърдай… Не можа да ме познаеш лесно…

Изправи се, стъпи самоуверено на крака, ухили се на тримата смаяни слуги и учудения барон.

— Изидор, ти направи глупост… Ако не им беше казал, че съм Люпен, те щяха да се хвърлят отгоре ми. И, дявол да го вземе, с такива смелчаци щях да видя доста зор! Един срещу четирима!

Приближи се към тях.

— Е, деца, кротко… няма да ви направя нищо лошо… Кротко… ето, вземете бучка захар… А ти трябва да ми върнеш стофранковата банкнота. Да, да, познах те, нали на теб дадох преди малко да занесеш писмото на господарката си… Предател!

Той взе синята банкнота, която слугата му върна, и я скъса.

— Парите на предателството… парят пръстите ми! Свали шапка и се поклони ниско пред госпожа Вилмон.

— Извинявайте, госпожо! Животът ме кара да правя жестокости, от които после се червя. Бъдете спокойна за сина си: аз го боднах слабо, съвсем слабо по ръката, когато го разпитвахте. След един час всичко ще му мине. Още веднъж извинявайте. Но аз се нуждая от вашето мълчание.

Кимна отново, благодари на господин Дьо Велин за гостоприемството, взе бастуна си, запали цигара, почерпи и барона, извика с покровителствен тон на Изидор:

— Сбогом, бебе! — и си тръгна спокойно, като пускаше дим от цигарата в носа на слугите…

Ботрьоле замина на обиколка. Замина с истинско вълнение. Мислейки за същото пътешествие, което Люпен е трябвало да предприеме, за надеждите, когато е търсел страшната тайна, която да го въоръжи с необикновена мощ. Дали усилията на Ботрьоле щяха да дадат същите резултати?

Една сутрин закусваше в странноприемница близо до Арфлъор, древен град край залива. Срещу него се хранеше един от ония търговци нормандци, червени и тежки, които обикалят панаирите в околността с камшик в ръка и дълга риза на плещите. За миг му се стори, че този човек го наблюдава внимателно, сякаш го познава или се мъчи да го познае.

„Никога не съм го виждал този търговец на коне“, рече си той.

Човекът престана да го гледа. Запали лула, поиска кафе и коняк, запуши.

Като се нахрани, Изидор плати и стана. Тогава чу търговецът да му казва:

— Добър ден, господин Ботрьоле.

Изидор седна до него.

— Да, аз съм… но вие кой сте? Как ме познахте?

— Лесно… Виждал съм портрета ви във вестниците. Но вие сте така зле… как го казвате на френски… така зле дегизиран.

Имаше чужд акцент в говора и след като го разгледа, Ботрьоле разбра, че и той има маска, която променя лицето му.

— Кой сте вие? — повтори той. Чужденецът се усмихна.

— Не ме ли познавате?

— Не.

— Шерлок Холмс.

Срещата се оказа интересна и многозначителна. Младият човек веднага схвана важността й.

— Предполагам, че сте тук… заради него?

— Да.

— Тогава… мислите ли, че имаме шанс…

— Сигурен съм.

Радостта на Изидор, че мнението на Холмс съвпада с неговото, помръкна. Ако англичанинът постигнеше целта, победата щеше да бъде споделена, а не се знаеше и дали нямаше да сполучи преди него.

— Имате ли доказателства? Указания?

— Не се безпокойте — засмя се англичанинът, като разбра безпокойството му, — аз не вървя по същите следи. Вие се интересувате от документа, от брошурата…

— А вие?

— Не. Мен ме интересува друго.

— Тайна ли е?

— Не… Спомняте ли си за диадемата, историята за дук Дьо Шармерас?

— Да.

— Не сте забравили Виктор, старата кърмачка на Люпен, онази, която моят добър приятел Ганимар остави да избяга с една фалшива затворническа кола?

— Не.

— Аз открих следите на Виктор. Тя живее в един чифлик недалеч от шосе № 25. Това е пътят от Хавър за Лил. Чрез Виктор лесно ще се добера до Люпен.

— Няма да бъде много лесно.

— Нищо! Зарязах работата си. Сега нищо няма значение за мен освен борбата с Люпен… борба на живот и смърт.

Произнесе думите с ярост, със свирепа омраза срещу силния враг, който го бе изиграл така жестоко.

— Тръгвайте — прошепна той, — наблюдават ни, а това е опасно. Но помнете думите ми: когато Люпен и аз застанем един срещу друг, ще бъде… ще бъде трагично.